A Meeting Between Two Worlds (Rose Sister's Love Story) Книга 1

Глава 49

 Гледната точка на Лиса

След като се прибрах вкъщи и се подготвих да си почина малко, телефонът ми звънна.Беше Jungkook.Разговаряхме малко и решихме да се срещнем заедно с Джиджи и да вечеряме заедно. Докато разговаряхме, Джиджи започна да ме разпитва прекалено много за Виктория, което ме изнерви.В крайна сметка дори Jungkook забеляза това и я помоли да спре да се интересува от моя любовен живот. Вътрешно се разочаровах от Джиджи. Тя винаги успяваше да заблуди всички със своето чаровно изражение, включително и мен. Но след време, когато започнах да прекарвам повече време с нея, забелязах промените в нейното поведение. В последните години доста хора от нашата общност също успяха да видят истинската й същност и прекратиха отношенията си с нея.

След като те си  тръгнаха, си направих една релаксираща баня и се приготвих за лягане. Утре имах репетиция и няколко бизнес срещи,   а вечерта щях да отида на някаква вечеря, отново свързана с работата. .

Когато слезох до хола, забелязах, че не съм сложила парола на телефона си след последния ремонт. Бързо я активирах, осъзнавайки, че е голям риск да го оставя без защита.

Погледнах съобщенията си и видях, че Виктория ми е писала преди два часа.  Беше ми изпратила снимка от чат с непознат номер, който я обвиняваше за измама и се чудеше как все още сме заедно. Побързах да проверя номера и после написах на Джиджи.

Лиса: Добре, Джиджи, няма да се разберем така. Омръзна ми през седмица да ти се обяснявам и да те моля да оставиш приятелката ми на мира. Не смяташ ли, че вече прекаляваш? Да и пишеш на личния й номер? Това е нарушаване на личното пространство и дори не знам от къде си взел номера, но го казвам за последен път. Остави мен и Виктория на мира. Не съм ти никаква, за да  ми се бъркаш в живота, и ако не забелязваш, не можеш да промениш нищо. Аз и Ви няма да се разделим заради интригите, които се опитваш да създаваш, независимо колко се стараеш. Безмислено е да и пишеш, да измисляш лъжи, да настройваш хората срещу нея, защото и на двете ни не ни пука за мнението ти и за това, което искаш.

Изпратих съобщението до Джиджи, чувствайки се доста ядосана от цялата ситуация. Не можех да разбера защо тя продължаваше да се намесва в живота ни и да създава проблеми. Но поне бях изразила ясно своето становище и го изпратих с надеждата, че този път ще спре.

Тъкмо когато мислих  да пиша на Вики, тя ми звънна. Веднага  и вдигнах.

"Хей. Видях, че си прочела съобщенията ми, но не ми отговори," започна тя.

"Тъкмо това щях да направя и ти ми звънна. Просто леко се ядосах и веднага писах на Джиджи," обясних.

"Нейният номер ли беше?" попита.

"Съмняваш ли се?" засмях се.

"Наистина не и омръзва, а?" въздъхна Вики.

"Просто... нека не говорим за нея сега. Какво да ти кажа? Сама виждаш, не знам как да я накарам да спре. Надявам се просто да се откаже... скоро ако е възможно," казах с лека загриженост.

"Мхм... Ти как си? Какво правиш?" смени темата Вики.

"Добре съм," усмихнах се. "След малко смятам да си лягам. Ти?"

"И аз така. Въпреки че не съм толкова изморена. Но пък става късно."

Разговорът с Виктория винаги успяваше да ме успокои, дори когато бях ядосана или изморена от всичко.

Гледната точка на Виктория

Разговарях с Лиса около час, обсъждайки разни неща - от планове за лятото до кога да се видим отново. Тя вземаше всичко много сериозно, докато аз не бях толкова настроена да правя планове в дългосрочен план. Знаех, че връзката ни може да се промени по всяко време, затова не се вълнувах твърде много и просто се стараех да се наслаждаваме на момента.

След като приключихме разговора, беше почти един през нощта, и реших да си легна. Сърцето ми беше изпълнено с удовлетворение от разговора с нея, но и умората започваше да се усеща.