Teacher's Pet

51 Част

Гледна точка на Ванеса

- Не, виж Том сериозна съм. Това си е сериозна сума и не мога да те оставя да ми я платиш, разбираш ли?

- Аз вече я платих.

- Но аз нямам пари, за да ти върна. Дори не съм питала мама...

- Не ми трябват. Хайде това ще бъде новогодишния ми подарък. Тръгваме на 26, трите класа с класните ръководители и всеки клас със свой автобус. Прибираме се на втори и на трети сме на училище.

- Том това са шибани 600 долара, какъв подарък?

- Внимавай с езика, дяволче. Просто кажи на майка ти и нека подпише документите.

Въздъхнах и легнах на леглото си, а гласът му прозвуча от другата линия.

- Става ли? И аз имам нужда от подарък. Ела, за да съм щастлив.

- Ти?

- Всъщност не е много за празнуване факта, че ставам все по-стар, но все пак имам няколко идеи за двама ни. 

- Рожден ден ли имаш?

Гласът ми прозвуча доста развълнувано и чух смехът му.

- Да, можем да го отпразнуваме там, става ли?

- Да не си козирог?

Той се засмя отново.

- Да, на 28ми съм.

Усмихнах се.

- Добре, тогава ще дойда.

- Ти и без това щеше да дойдеш, миличка.

Усмихнах се.

- В понеделник ще съберем парите и декларациите, а след това е коледната ваканция. След Коледа ще тръгнем от училище сутринта. Може да останеш вкъщи, хм?

Усмихнах се и затворих леко очи, припомняйки си нещата от сутринта.

- Добре, ще остана. Отивам да кажа на мама, че екскурзията е покрита от училище.

- Точно така.

Усмихнах се и затворих.

Станах от леглото с усмивка и излезнах от стаята си.

Отидох в хола и видях мама  на дивана.

- Мамо, искам да поговоря с теб.

Тя се завъртя и се усмихна, а от онези нямаше и следа. По-добре.

- Да, скъпа?

- От училище има екскурзия през ваканцията след Коледа до втори януари и исках да отида.