Студена и Ослепителна

Кокаин и клубове

Почуках на врата, с премръзнали пръсти. Снегът се сипеше тихо наоколо, беше приказно. Нямах абсолютно никакъв багаж, никакви пари.
- Влез! - каза Ало.
Седнах на дивана и зачаках да проговорят.
- Значи Алекс е...
- Да, Ник, мъртва.
Тишина. Беше ми неудобно, не знаех какво да кажа.
- Е?! - казах ядосано.
- Можеш да останеш тук, ще ти намерим билети за САЩ или Холандия, но не трябва да оставаш в страната. Разчиташ ли на Кейт, че ще си мълчи? - набързо изстреля Ало. Погледна ме, чакайки.
- Да. Вярвам й.

Навън вече бе паднал мрак. Седнах на пейката отвън и запалих цигара. Наблюдавах снежинките, заиграли се с вятъра.
Как съм? запитах се. Мразя се, не съм добре, може би съм трагедия? Издишах дима и видях фигура в далечината. Идваше насам.
Оказа се приятелка на момчетата. Носеше много, много кокаин. Надрусахме се и отидохме в местен клуб, претъпкан с хора.
Всякакви момчета ми налитаха, дърпаха ме да танцувам, но никак не бях в настроение. Изпих няколко шота с текила и изтичах до тоалетната. Пигледнах се в огледалото. Косата ми бе адски рошава, имах синьо под очите, зениците ми бяха разширени както се очаква от един надрусан, а самото ми изражение беше на напълно полудял човек. Измих си лицето и излязох. Музиката ми беше позната и се отпуснах. Веднага щом краткото действие на коката ме пусна изпих още около десет шота. Повръщах много, но пък се забавлявах. Главата ми пулсираше, краката ме боляха и загубих приятелите си сред тълпата. Какво още можеше да се случи? Почакай, ТИ УБИ ЧОВЕК. И точно когато забравих за момент, тази мисъл ме удари като вълна. Мамка му, трябваше да се измъкна. Имах чувството, че се задушавам и по най-бързият начин си проправих път към изхода. Повърнах още веднъж и легнах накъде я снега. Затворих очи и си пожелах да умра, защото не виждах как ще се измъкна от всичко това...