Psychotic (Bulgarian Translation) A Harry Styles Fanfiction

Chapter 22 | Just a few days

Служител съм в психиатрична клиника Уикендейл за криминално проявени от 4 месеца и 26 дни. Работя по осем часа на ден, пет дни в седмицата. Общо, 760 часа. Въпреки, че по принцип са дълги и отегчителни, в съдбоносните минути, които съм прекарала в Уикендейл, се породи чувство, което не съм чувствала никога преди. И никога не съм си мислела, че ще почувствам; поне, не с психично болен пациент. Но, независимо дали ми харесваше или не, имаше нещо, което държеше мен и него заедно, и не можех да го игнорирам. Ако напусна това място, никога няма да си простя, че съм го оставила зад мен и това необяснимо нещо между нас, щеше допълнително да усуква стомаха ми на възли, ако се разделим. Затова, трябва да стоя, докато той е способен да дойде с мен.

Но, часовете в Уикендейл, откакто познавам Хари, също така, научих много неща. Някои не бяха от голяма важност, като например, как се научих правилно да почиствам разрези и ожулвания, или умението ми, доста добре да прилагам шевове. Някои неща не бяха толкова незначителни, като например- да знаеш как да избягаш от убиец. И по-важното, знаейки, че този убиец е Джеймс. Знаейки, че г-жа Хелман е негова майка. Знаейки, че Синтия е изчезнала.

Приех фактът и погълнах загадката, и ужасните факти. Но, знанието не беше това, от което се страхувах. Фактът беше нещо, което лесно можехме да приемем или откажем, но поне, накрая не се чудехме. Това, което ни плаши, е непознатото, безкрайните възможности. Като например- къде е Джеймс и от какво се крие. Не е бил на работа и нямах никаква представа какво беше замислил. Също така, все още не знаех какво е станало със Синтия, местонахождението й си оставаше загадка. Не знаех, че Норман, бавно се събужда от комата и това, че е наблюдаван, в задния край на операционната. Не познавах другите доктори и медицински сестри, които също бяха част от това крило, и не бях сигурна на кого мога да се доверя между Келси и Хари.

Най-важното, не знаех как дори ще извадя Хари от Уикендейл. И това са нещата, които ме плашат. Но, планът за днес беше, да направя непознатото- познато и да отговоря на въпросите си. Писна ми да бъда безполезна и да гледам как Хари страда в този затвор, когато дори не го заслужава. Затова, днес беше денят, в който щях да получа отговори. Подсигурих се, че ще си наваксам изминалия сън, затова днес бях пъргава и будна, исках да задържа колкото се може повече информация. По принцип, важни думи бяха изговаряни и действия бяха извършвани, но сънливостта ми, или разсеяността ми, им позволяваха да се промъкнат без да ги забележа. И по разсеяност, имам предвид Хари.