Psychotic (Bulgarian Translation) A Harry Styles Fanfiction

Chapter 40 | Different version of himself

Снегът не спираше да пада, натрупвайки по прозорците навън. Покриваше студените лондонски улици и виеше във въздуха с чудовищен вой. Виелицата извън стените, възпираше децата от строене на снежни човеци и бой със снежни топки; защото не беше такъв вид сняг.

Отдавна бях забравил за месеците, които се движеха извън прозореца в офиса на Келси. Ноември ли беше? Декември? Не знаех и като цяло нямаше значение. Просто беше студено.

Уикендейл поддържаха температурата такава, че едва успяваше да затопли пациентите. И въпреки това, понякога стените и въздуха пак оставаха студени, заради жестоката зима на света. Оплакванията би трябвало да повишат температурата, а не да я понижат.

Но точно сега, в тази секунда, тялото ми започна да се поти. Чувствах горещи вълни по цялото си тяло, като дим от цигара. Започна от сърцето ми и с всеки негов удар, се разпространяваше към пръстите и краката ми. Огън се разгоря в гърдите ми и изгарящо горещ, като дяволски тризъбец се изви в белите ми дробове, открадвайки всеки дъх. Чувствах гърба си така сякаш гореше, тлеещата топлина опъваше мускулите ми, докато не се изопнаха дотолкова, че да предизвикат болка. Не можех да говоря. Не можех да дишам. Не можех да мисля.

И познавах чувството. Беше рядко и непознато, но го познавах. Имах същото чувство и когато чух новините за смъртта на Емили. Паника. Е, паника и гняв.

Не съм човек на добротата и съм правил неща, с които не се гордея. Но ако има едно добро нещо, което съм направил в този свят, това бе да обичам Роуз с цялото си сърце. Мамка му, тя е всичко, което имам. Нямам семейство, нямам имущество, нямам пари. Имам само нея. И сега Уикендейл отнемаше дори това от мен, заедно със малкото останал ми здрав разум. Затова изпаднах в паника.

Изведнъж, стоях прав. Не помня да съм ставал. Очите ми огледаха стаята, търсейки нещо, което да ми подскаже какво се е случило последните няколко секунди. Книги по психология бяха разпръснати, широко отворени на земята. Моливи и химикали бяха осеяли пода и листове стояха в безпорядък около мен. Гърлото ме болеше и дишах тежко. Нямах голям спомен за изминалите няколко секунди, но бавно започнах да си припомням вълните и проблясъците на ръцете ми, макар и завързани, бурно да събарят неща от дървеното бюро и викове да излизат от устата ми. Не помня какво точно казах, но вероятно е включвало "мамка му" и много други ругатни.