~Петнадесета глава~

5.7K 201 41
                                    

В мислите на Пери:

Нейт плачеше.Не можех да го успокоя откакто Памела ми го даде.Взех го на ръце тръгвайки към паркинга където отиде и Луи преди половин час.Вече бе станало 14:07.Забелязах го седящ далеч от другите с телефона до ухото си.Търсейки Памела с поглед видях Джеймс,Чарли и Рик да си говорят тихо.Очевидно беше за нещо важно.Итън,Селест и Хари също обсъждаха нещо.Дочух няколко думи от устата на Селест.Каза "успокойте се и двамата".Но къде беше Памела?Приближих се с плачещото дете на ръце.Изглежда привлякох вниманието на всички.Отидох до Хари.

-Къде е Памела?-попитах .

Той просто повдигна глава към мен.В погледа му разбрах че нещо не е наред.

-Итън?-погледнах към него-къде е тя?

Той ме погледна жално и ми разказа на кратко какво е станало.

Разбрала е.

-Как можахте да я пуснете сама???-попитах злобно.

Отидох до Луи.

-Вдигна ли ти?-попитах.

-Не.-каза той и прокара нервно ръка през косата си.

След 8 часа в мислите на Памела:

Беше 22:07.Вече от часове седях на един от изоставените плажове.Вълните бяха спокойни.Слънцето ме беше напекло много отдавна.Вече усещах че главата ми пулсира.Бях спряла звука на телефона си отдавна.Предполагах че всички вече пътуват към къщите с останалата храна.Мислих много.Не мога да проумея това.Карали са се за мен.Купиха ме срещу щастието на брат ми.А Хари е знаел.Осъзнал е че губи мен,но спасява любовта на най-добрия си приятел.Скарал се е с баща си заради мен.

...

В 22:42 реших че е време да се прибера.Минах по вече изстиналия пясък приближавайки се към стълбичките които щяха да ме отведат до колата.Вече беше тъмно,а в този район нямаше улични лампи.Внезапен страх ме завладя.Притичах до джипа отключвайки го.Веднага щом влязох вътре затворих вратата,заключих всички врати и проверих дали прозорците са плътно затворени.Запалих двигателя и потеглих по тясната уличка с изключени фарове ,за да не привлека внимание.Видях група момчета.Може би на моите години.Смееха се и държаха бутилки в ръце.Забелязаха колата и тръгнаха към мен залитайки.Бях сигурна че са пияни.Напушени.Надрусани може би.Заради лошия път и размерите на улицата нямаше как да увелича скоростта.Момчетата вече се приближаваха, а адреналина във вените ми закипя.Един от тах ,стигна преди останалите и се залепи за вратата ми опитвайки се да я отвори.Издадох тих вик и и натиснах педала.Другите момчета също приближиха и започнаха да тропат с бутилките си по вратите и стъклата.Боже!Ами ако счупят прозорците?Тялото ми се изпълни с ужас.Смених скоростта опитвайки се да измина по бързо разстоянието от уличката до вече оживените пътища.Чувах виковете на момчетата.Провлачени и несвързани.Някак успях да изляза от уличката,а веднага след като се уверих че момчетата са достатъчно далече от колата че да не пострадат натиснах педала.Вече се движех редом с другите коли по главните улици на оживения град,кипящ от нощен живот.Поразена от мисли за това какво можеше да стане ако не бях заключила вратите или ако бяха счупили стъклата не гледах къде карам.Чух клаксон зад мен.Беше светнало зелено.

Under your controlWhere stories live. Discover now