Stay with me,please!( В Процес На Редактиране)

Задникът си остава задник

Гледах как Хари спи кротко в тясната палатка. Имам чувството, че лигите ми текът и се задушавам. Започнах с едната ръка да си подухвам леко. Наистина ще се задуша. Това прекрасно момче. Той е БОГ, не само в леглото, разбира се, а и това тяло. Идеално оформено, плочките, мускулите, кафявите му къдрици, плътните му розови устни, зелените му очи. Когато погледна в тях потъвам в напълно нов свят. Само той и аз. И това ако не е мечта. Редувахме се кой ще остане буден, и кой ще спи. Той беше много уморен, но въпреки това искаше да поеме първата смяна. Надали щеше да издържи. На мен изобщо не ми се спи. Тръвожа се как е Нелс и какво прави. Макар че не ми се иска понякога да знам какво право. Да взема да я засека в банята или пък въргаляща се в леглото с Наш. Това което правим с Хари е друг въпрос. Надникнах малко в съзнанието и. Какъв късмет имам само, излизаше от банята. Нищо ще си я шпионирам. Преобляка се набързо и започна да си оправя косата. Стана ми скучно. Когато беше готова се огледа в огледалото. Изглеждаше прекалено изтупана. Излезна от апартамента си и се запъти към кралската зала.
-Принцесо, моля седнете!
Тя седна и погледна към пазителят.
-Имам теория.
-Добре, нека я чуя!
-Мисля, че вашата пазителка е невинна, но не съм напълно сигурен.
-Моля, кажете това за което ме повикахте.
-Разбрах, че вие имате сестра, която е извънбрачно дете. Ако успеете да я намерите, ще можете да се включите с ваша кандитатура за кралица. Тази ваша сестра, както казах е извънбрачно дете. В архивите на контрадорите пише, че баща ви преди да почине е имал малка любовна авантюра. Това дете е грешка, която може да ви бъде в полза. Казва се Саманта Питърсън. За последно е живяла в Вроцлав Полша. Усетих как нещо се размърда и оставих Нелс. Бил е Хари.
-Защо не легнеш а поспиш, аз ще поема втората смяна.
-Разбрах, че Нелс има шанс да стане кралица и така може да докаже, че аз съм невинна!
-Как?-попита той сънено и разтърка очите си.
-Ставай, тръгваме към Вроцлав.
-Та това е чак в Полша!
-Ние сме близо до Полша, а и няма да ни отнеме кой знае колко път.
След три часа:
-Е май ще ни отнеме доста време!?
-Не думай. Ще спра до някоя закусвалня, защото ще имаме нужда от храна поне седмица.
-Толкова ли ще пътуваме!?
-Не, ще пътуваме три дни, а после още четири със самолет.
-Оу, добре. Аз ще се разходя.
-Добре след половин час да си тук.
Слезнахме едновременно от колата и Хари я заключи.
Запътих се към близката горичка. Миришеше на бор. Толкова е красиво. Спънах се и полетях надолу. Започнах да се преобръщам и накрая тупнах на земята. Опитах се да стана, но стъпих на криво и целият ми крак се огъна и изпука. Изпищях силно. Опитах втори път и станах. Намерих един клон и с подскоци стигнах до колата. Хари ме чакаше там, но като ме видя се затича и ме хвана като булка.
-Оставих те само за половин час, а ти си счупи крака.
-Да ако ме беше оставил за час сигурно щях да се самоубия.-казах аз съркастично и се сгуших в него. Неусетно съм заспала.