Hunter's Destiny

27 || и аз те обичам

Летисия:

Доста време ми отне да убедя Форс, че няма нужда да спя в неговата стая и легло и докато го накарам да ми даде просто една от другите стаи. Той все още не беше съгласен напълно, но щях да го преживея някак. Сега се чудех дали да отида при него в хола или да продължа да зяпам в тавана. Първото ми се стори по-интересно занимание, затова се преоблякох набързо и се запътих натам. Щом влязох, го заварих изтегнал се на дивана, гледащ някакъв филм.

- Най-накрая. Започвах да си мисля, че няма да дойдеш. - хаха, много смешно.

- Гледай си работата. - седнах на останалото място на дивана и попитах - Кой филм е това?

- Нямам си и представа. Изобщо не го гледам. Бях твърде зает да мисля за теб и кога ще дойдеш най-накрая.

- Ау, поласкана съм. - сложих едната си ръка над сърцето си, а той ме погледна накриво - Отивам в кухнята. - обявих и се изплъзнах, точно преди двете му ръце да ме обгърнат. Мъже. Не пропускат момент да те обарат.

Намерих кухнята и зарових в хладилника, но вътре нямале почти нищо. Даже и най-прост сладолед.

- Какво ядеш, за Бога? Тук е пълна празнотия! - извиках.

- Живея в небостъргач с три ресторанта. Сериозно ли ме питаш? Може би защото е по-лесно да си поръчаш храна по телефона и да ти я донесат до стаята, отколкото да висиш на опашка в някакъв супермаркет. - усещах гласът му да се приближава все повече и повече докато дясната му ръка не се намираше от едната ми страна, а лявата - от другата. По дяволите, беше ме приклещил към плота. Нямаше накъде да избягам.
Скоро ръцете му се озоваха на задника ми. Добре, това ще му го върна някой ден. Тъпкано ще му го върна. Използвах момента и увих ръцете си около врата му. Защо пък да не му го върна още сега?
- Да се позабавляваме малко? - устните му бяха на милиметри от моите, погледа му - игрив. Приплъзнах ръцете си надолу по ризата му.
- Не знам. Може. Но първо смятам да сляза в един от ресторантите, да хапна, после обмислям да се отбия и до фитнеса. След това... ще си помисля. - използвах разсейването му, бутнах едната му ръка и се изплъзнах. Най-накрая. Въздух. Тръгнах да излизам от кухнята, когато го чух да казва:
- В ресторантите долу е доста скъпо. Внимавай какво си поръчваш.
- Спокойно, ти плащаш. - засмях се и вдигнах портфейла му в едната си ръка. - Знаеш ли, ще отида и до мола. С ето това. - вдигнах и другата си ръка, въртейки на кутрето си ключовете от колата му.
- Как...? - толкова съм добра. Остана чак без думи.
- Ами докато ръцете ти бяха на задника ми. - отговорих му и излязох от апартамента.
Изядох една от най-вкусните мелби в живота си с 10 вида различен сладолед, два вида шоколад и най-различни плодове. Разбира се, Форс плати. После намерих колата му и отидох на най-близкия мол. Усещах го през цялото време как ме следи и почвах да се изнервям. Правех се, че не го забелязвам, но ако не престанеше скоро, щеше да види той. Влязох в един магазин за бански, а той застана пред витрината. Тайно го поглеждах от време ан време, надявайки се да си тръгне, но не! Сякаш беше пуснал корени там.
Избрах си няколко модела и отидох в пробните. Докато мерех различните бански, мислех как да натрия носа на Форс и ми хрумна брилиантна идея. Извадих си телефона и набрах номера на Джейсън.
- Да? Слушам?
- Здрасти, какво правиш? - попитах докато се оглеждах в може би десетия по ред бански.
- Работя.
- Работиш?!? - учудих се.
- Ако да си барман на клуб на 10 метра от плажа е работа, при положение, че никой не следи какво правиш.
- Ясно. Разбрах. - засмях се - Аз щях да те накарам да дойдеш с мен на плаж, но щом си зает...
- Свършам след петнайсет минути, така че съм свободен.
- Супер, на кой плаж?
- Знаеш ли къде е клуб Вега?
- Навигацията ще го намери.
- Добре, значи се разбрахме.
- Да, чао.
Затворих и хвърлих телефона върху чантата. Мисля, че най-накрая намерих подходящия бански. В черно и бяло, от две части, но свързан с цип. Отидох на касата и извадих портфейла на Форс. Този човек ходи с прекалено много пари в брой. Когато ме видя, че излизам, веднага тръгна нанякъде. Аз не съм малоумна, но това ще му го кажа по-късно. Отидох до тоалетната и се преоблякох, след това се върнах при колата и за нула време стигнах до клубът. Джейсън беше прав, наистина е на десетина метра от плажа. А и тук не беше чак толкова претъпкано. Има някои части от Маями, където хората не могат да се разминават.
- Здрасти. - Джейсън изникна зад мен - Заведението черпи. - подаде ми някакъв коктейл и тръгнахме напред към морето.
Избрахме два шезлонга на първа линия, оставихме си нещата, махнах късата рокличка и седнах на пясъка, водата стигаше до краката ми. След малко и Джейсън седна до мен.
- Мога ли да знам как се сети точно за мен или приятелките ти се прекалено заети и нямаш с кой друг да излезеш? - попита ме, лягайки по гръб.
- Нищо такова. Просто за малко разнообразие. - отговорих.
- Хубава лъжа. - усмихна ми се.
- Мразя това, че си се превърнал в детектор на лъжата. - легнах до него на пясъка.
- Все още не съм намерил копчето за изключване. А и не съм сигурен, че такова съществува. - все още се усмихваше и беше очарователен. - А сега, по въпроса. Защо точно аз съм тук?
- Виждаш ли онази кола там? - посочих му я скришно, не исках той да ме забележи. - Вътре е Форс, братовчедът на Хънтър. И двамата си приличат, големи са кретени. Та Форс ме следи вече от три часа и затова реших да му натрия носа. - обясних.
- И тук влизам аз като човекът, който трябва яко да го издразни. - Джейсън прехвърли тежестта си на едната ръка и се обърна към мен. Беше доста близко.
- Да, ние двамата трябва да му изпилим нервичките. - аз също се обърнах към него. Вече бяхме опасно близко един до друг. На сантиметри.
Устните му докоснаха моите в лека и нежна целувка. Отвърнах му, а когато се отделихме, го попитах:
- Защо го направи?
- От една страна, за да си изпълня задачата и от друга страна, просто защото от ужасно много време ми се иска да го направя. - после всичко се повтори, но по-задълбочено и страстно. Докато някой не издърпа Джейсън и не му удари юмрук в лицето.
Форс. Това беше Форс. Не спираше да го налага, но и Джейсън не се оставяше. Опитвах се да ги разтърва, но безуспешно.
- Правиш го нарочно, нали? - говореше на мен - Знаеш, че имам чувства към теб, но го направи!
- Стига, спрете! - застанах между двамата и с все сила се опитах да ги разделя, когато внезапно и двамата изхвърчаха назад и се проснаха на пясъка. И двамата имаха червен отпечатък от ръката ми на гърдите си, точно като изгорено.
- Боже мой! - проплаках и вдигнах ръце да закрия очите си, когато видях, че на ръцете си имам татуировки, които избледняват. Аз... Аз... Аз съм чудовище! Нараних ги и двамата. Знаех си, още първия пут в онзи бар, когато всички ми казвах, че си въобразявам. Ами ако го бях наранила повече това? Не... Не мога да се контролирам. Не знам как.
Побягнах в някаква посока, без да знам къде отивам, може би някъде далеч, където не бих могла да нараня никога. Чух Форс да ме вика, но не се обърнах, продължих напред.

Форс:
- Лети, върни се! - извиках я, но тя не се обърна.
Това на гърдите ми доста си болеше. Изправих се и щях да тръгна след нея, когато онзи направи същото.
- Дори и не си помисляй да тръгваш след нея или няма да доживееш утрешния ден. - заплаших го и той остана на мястото си, а се затичах след моето момиче.
Когато я видях да плаче и трепери, сърцето ми щеше да се откъсне. Изглеждаше ужасена, пищеше. Започвах да я настигам и най-накрая успях да се пресегна и да хвана ръката й, карайки я да спре, но тя изпищя и се отскубна от мен. Падна на пясъка и покри лицето си с ръце. Застанах до нея и я прегърнах, но тя започна да се мята и крещи:
- Не! Пусни ме! Моля те, не искам да те нараня отново! - но аз само затегнах хватката си.
- Ти никога не би могла да ме нараниш миличка. - целунах я по челото.
- Аз съм чудовище! Ето виж! - тя ми показа ръцете си, по които си личаха избледняващи знаци. Целунах ги и двете. - Не, не бива да ме докосваш, не искам да те нараня! - Тя отново започна да се дърпа, но аз я хванах още по-здраво и слях устните ни. Все още се дърпаше, но накрая се отпусна и ми отвърна. Слава Богу, че проработи, защото нямах друг идеи.
- Виждаш ли? Ти не си чудовище. Нито целувката ти би могла да ме нарани, нито докосването. Или съм имунизиран към теб или просто ти не си смъртоносна, а аз не смятам, че съм чак толкова перфектен. - успях да предизвикам усмивката й. Все още плачеше, но поне бях успял да я успокоя. - Обичам те. - Тя зарови лицето си във врата ми, а аз я повдигнах и тръгнах към колата. Не мога да повярвам, че го казах. Туко що и признах. Ами ако тя има чувства към онова момче?
- Наистина ли? - прошепна до ухото ми.
- Наистина.
Когато стигнахме до апартамента, директно тръгнах към спалнята си и я оставих да седне на леглото.
- Добре ли си? - попитах я, държейки двете й ръце, а тя кимна. Изправи се и влезе в банята ми.
- Форс, нямам какво да облека. - чух я да се провиква. Извадих една тениска и й я подадох през притворената врата.
След малко излезе и легна на леглото ми. Побързах да махна ризата си и дънкито и се настаних до нея. Тя вече спеше, макар и да беше едва шест и половина.
Около девет часа през нощта тя се събуди от кошмар. Тих писък се изтръгна от устните й, който разбуди и мен. Погледнах я, оглеждаше ръцете си за знаците. Придърпах я към себе си и отново я целунах по челото.
- Било е само кошмар. Спокойно, ангел мой. Всичко е наред. Обичам те. - прошепнах.
- И аз теб. И аз те обичам. - колко много исках да чуя точно тези думи.

******

Горе са банският и знаците. Надявам се главата да ви е харесала и ще ви помоля да предложите по едно две именца за момче и момиче и да ги напишете долу в коментарите, защото скоро ще има изненада.