Outrageous desire / Скандално желание (Coming soon)

Лорън Клайнс

Жените мислят за много неща, но идва момент, в който малко или много игнорират себе си в полза на другите. Техните желания и нужди са на първо място.
Така бях и аз.
Болно търсеща да поддържа контрол, който си бях въобразила, че е най-доброто решение. Преглъщаща собствените си тревоги и терзания в името на хора, които дори не го забелязваха.
Работех на две места, за да издържам себе си, майка ми, баба ми и брат ми. И бях единствената работеща в цялото семейство. Имахме голямо куче, нуждаещо се от разходки, които аз правех.
И все пак имаше недоволни.
В някои моменти имах нужда да избягам малко от хората, които обичам, за да открия отново себе си. Но ако не бях аз те щяха да загинат.
Майка ми беше от хората, които винаги имат план за всичко. "Сега ще изтегли заем, ще вземе пари от някъде, ще инвестира тук, там и готово." Приключваше с това, че винаги задлъжнявахме. Първо реши да изкупува стари коли и да ги поправя, а след това препродава. Нямаше успех, задлъжняхме с пет хиляди долара. След това беше с перални препарати, чак до съмнителна козметична компания.
Баба ми трябваше да поддържа известен стандарт след като беше работила през целия си живот като счетоводителка в местния затвор. Пушеше две кутии с цигари на ден, бира и кафе бяха задължителни. А перлите й не можеха да се пипат.
Брат ми беше на петнадесет години. Срамежливо дете, затворено в себе си и постоянно стоящо на компютъра. Нямаше много приятели, което според него не беше проблем, защото всички бяха задници. Когато беше на девет му откриха диабет и беше преминал преди три години на инсулин и за това трябваше да бъдем много внимателни, за да не получава от припадъците, които преди имаше често.
Гордън, лабрадорът ни, спеше в гаража или по-скоро в една от мините за пари на майката ми, стара кола с олющена, сива боя от седемдесетте.
И едва след всички тези хора идвам и аз. Прекалено много говореща, извънредно много закриляща и буйна. Имах прекалено много енергия в себе си, която се трупаше и ми помагаше крещенето. Всеки петък вечер в бара до нас гледах американски футбол. Дядо ми беше запален фен на Бостън Пейтриътс или сегашните Ню Инглънд Пейтриътс. Можех да рецитирам всичките им играчи от шестдесетте насам. Бях меко казано техен фен. Те бяха моят паралелен живот.
Това съм аз, Лорън Клайнс, без излишни думи. До болка забравена от Бога, мамеща, решителна и вероятно повече упорита от нужното.

Бележки от автора:

Никога не съм си помисляла, че "Нецензурирано желание" ще има продължение, но уви това стана и последните няколко дни започнах да пиша това.

Това е история, която ще започвам едва когато приключа с първата история. Да кажем, че имах нужда да го кача, защото не бях качвала доста време нищо и дап..

Надявам се да ви е харесало и ще ви помоля да напишете коментар. Благодаря ви, че стигнахте до тук и ви желая лека вечер хх