Shut Up And Kiss Me || a.c.

Глава 5

Главата е посветена на Matt_BAE3828 magi_parker megjamesadams Nefito dark_shade_02 и AngelaYotova

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

-Ливи, аз винаги ще съм до теб, знаеш го нали? - попитах я, а тя само кимна. - Каквото и да стане аз ще съм до теб. Обичам те, мъниче. - щом изрекох "обичам те" се усмихнах.

Животът ми в Портланд не беше същия като тук в Брантфорд. В Портланд беше забавно, намерих си куп нови приятели, но имаше нещо тук, един човек тук, и без този човек не беше същото.

И сега се върнах тук, заедно с мои много добри приятели и нямам търпение да ги запозная с Лизи.

Поддържах връзка с доста от старите ми приятели и сега сигурно ще се запитате - защо не поддържа връзка и с нея? Отговорът е много прост - не можех. Не можех защото щеше да ми липсва прекалено много и щях да искам да се прибера при нея и да не я оставя сама.

Знаех всичко. Знаех какво се случва с нея. Знаех за държанието на родителите й към нея, знаех за обидите и тормоза. Сега ще се запитате от къде знам и това? Помолих един мой много добър приятел да я наглежда и да ми казва всичко свързано с нея.

Облякохме дрехите си и тъкмо щяхме да излизаме от стаята, когато телефона ми извибрира.
Извадих го и видях,че имам съобщение от Камерън - един от най-добрите ми приятели. С него се запознахме преди две години в Портланд. Семейството му тъкмо се беше преместило от Калифорния и с майка ми отидохме да им дадем пай за добре дошли. От тогава с него и още няколко момчета станахме неразделни и сега сме тук в Брантфорд, заедно с останалите момчета.........и с моята Ливи.

Та, да се върнем към съобщението. " Брат, имам нужда от теб, свързано е с онова момиче за което ти казах вчера. Не си я избивам от ума, разбираш ли, страшно ми е позната, а не се сещам от къде. И знаеш ли кое е най-странното? С НЕЯ СИ ПРИЛИЧАМЕ, РАЗБИРАШ ЛИ? ИМАМЕ ТОЛКОВА ПРИЛИКИ, ЧЕ ДОРИ И ДРУГИТЕ ГО ЗАБЕЛЯЗАХА! НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВА КАКВО ПРАВИШ, ИДВАЙ ВЕДНАГА!" - това гласеше то. Това беше странно. Няма да го повярвам,докато не видя това момиче.

Спрях се на едно място и пръстите ми зашариха по екрана на телефона ми. "Сигурен ли си?"- изпратих му, а Ливи ме гледаше объркано.