Chapter 4 (Elitsa Boncheva)

237 31 12
                                    

На следващия ден...
Тъпа аларма!Мразя я!
-Ъгх,млъкни тъпо произведение на дявола!-разкрещях се аз и погледнах часа като веднага подскочих като видях,че вече е 7:46.Леле трябва да се облека много бързо.Взех един тъмно син бански и една дълга блуза на Nike и ги облякох.След това със скоростта на светлината си вързах някакъв кок,който не приличаше на нищо и изхвърчах в кухнята.Грабнах една зелена ябълка и бутилка с вода и излязох от вкъщи,като преди това обух джапанките си.Часът беше 7:50...Леле оправила съм се за 4 минути.Това е постижение!Както си мислех глупости пристигнах на мястото за обучение на г-н Гилински.Хахаха.
Това звучи доста смешно в ума ми.Както и да е...Защо винаги се отплесвам?
Централа до подсъзнание:
Ами може би,защото си разсеяна.
Подсъзнание до централа:
Млъкни.Не съм разсеяна.
Леле,докъде я докарах...Почнах да си говоря сама със себе си.
-Лорън!-изкрещя името ми някой и аз се обърнах и видях Алекс - един мой много добър стар приятел.
-Алекс!Как си!?Откога не сме се виждали...-възкликнах аз и се прегърнахме.
-Добре съм,ами ти?Виждам,че доста си пораснала,дребосъче и си се разхубавила...Имаш ли си гадже?-засипа ме с въпроси Алекс,а аз го гледах като паднала от Марс.
-Нее откъде ти дойде пък това на ума.Ами ти Алекс?Коя е щастливката?-попитах аз и го сръчках в ребрата в знак на закачка и му намигнах.
-Засега никоя,дребосъче!-отвърна той,а аз го погледнах учудено.Той беше голям сваляч...Мислех си,че има гадже вече.
-Защо ме гледаш така?-попита той, a аз се свестих и спрях да го наблюдавам като ненормална,на която туко-що й е казано,че ще влиза в лудницата.
-Как те гледам?-отговорих на въпроса с въпрос.
-Ами така.-каза Алекс и ме изимитира,а аз се засмях.
-Не те гледах така,но все едно.-заспорих аз.
-Както кажеш.-след тези му думи усетих студена ръка на рамото си и се обърнах,за да видя Гилински.
-Лорън,да не би да си забравила,че имаш урок с мен,че разтягаш локуми с този?!-попита нахално Джак,а аз го изгледах отегчено и извъртях очи.
-Не,Джак не съм забравила.-отвърнах аз.
-Добре.Отивай на скалите до сърфа ми,а аз ще дойда след малко.-заяви той,а аз изпълних,това което ми каза.
Гледната точка на Джак:
-Виж,не знам дори и името ти,но не искам да закачаш Лорън повече,защото тя е моя!-разкрещях се аз като го хванах за яката на блузата му.Той просто вдигна ръце,както правят хората,когато се предават и продума:
-По-спокойно,човече!Ние сме просто стари приятели.Не сме се виждали отдавна.Не знаех,че ще е проблем ако говоря с нея.
-Отсега нататък да не съм те видял да се въртиш около нея,разбра ли ме?!-заплашително се разкрещях отново аз като натъртих на "разбра ли ме".Той се съгласи и аз го пуснах да си ходи и се върнах при Лорън.
Здравейте,хора!Извиняваме се за огромното закъснение на главата ОТНОВО!;ддд
Все пак обаче качихме.Кажете ни мнението си в коментарите.То е изключително важно за нас.
Благодаря ви за четенето!
Love : Elly and Theresa.♡♡♡♡

Surf Girl.Nơi câu chuyện tồn tại. Hãy khám phá bây giờ