Началото

108 10 0
                                    

Когато бях малка баща ми изостави мен, майка ми и брат ми, заради друга жена. Майка ми беше много ядосана и объркана, че не спираше да плаче. Аз също като майка ми го намразих.
След 1 месец баща ми посрещна мен и брат ми на излизане от училище, казвайки:
- Деца, аз наистина много съжелявам и искам да се върна при вас. Не мога да си обясня защо ви изоставих и си тръгнах, но наистина много съжелявам!!!
- Не дей да ни лъжеш!!! Ако наистина ти мислеше за нас и мама нямаше да си тръгнеш и да утидеш при друга жена!-каза ядосано брат ми.
- Какво стана? Онази жена те е зарязала и ти реши, че имаш семейство, така ли?- запитах го аз и дръпнах брат ми да се прибираме.
Баща ни, обаче не ни оставяше, а викаше след нас колко съжелява. Аз се обърнах:
- Недей да говориш лъжи! Върви си по пътя и ни остави на мира! Ти вече не си наш баща!
- Щом е така! Добре! Ще ви оставя, но вие винаги ще сте тук- показвайки сърцето си баща ми плачеше.
Аз и брат ми се затичахме и след 5 минути се прибрахме в къщи. Майка ни ни видя, че плачем и ни попита какво се е случило, а ние и разказахме всичко. Тя се гордееше с мен и ми каза:
- Ти си много смела и силна! Знам, че щом пораснеш ти ще си много добър човек!
****************************

Животът на Тереза ЛаутнърWhere stories live. Discover now