Животът на Тереза Лаутнър

Далас, махни шибаните си ръце от дъщеря ми

Гледна точка на Тереза

Събудих се. Вдигнах клюмналата си глава и присвих очите си, за да асимилирам обстановката. В стаята беше тъмно, а по миризмата на мухъл всеки би се усетил, че това място не е някой първокласен хотел на някое топло и хубаво място, а точно обратното! Беше някакво долнопробно мазе, в което най- вероятно се измъчват хора или нещо подобно.

Вратата се отвори, а от там освен мъж на около петдесет влезе и светлина, която освети стаята, а аз я огледах по- обстойно. Освен сивите стени, по които беше избил мухъл аз видях и завеси със същият цвят като на стените, които мисля, че закриваха прозорец.

Отклоних погледа си от завесите и го насочих към мъжът, дърпащ косата ми назад, за да се гледаме в очите.

- И така, мила ми Тереза- каза през фълшива, злобна и леко психопадска усмивка мъжът.

- Кажете, мили ми господин...- отвърнах му със същия тон и физиономия.

- Далас, скъпа. Фамилията ми е Далас.- информира ме, а мазната усмивка, която бях поставила на лицето си изчезна, но тази на копелето пред мен стана още по- голяма.- Какво стана, миличка? Със сина ми не си ли приличаме?- попита и се изхили. Сигурно, заради шибано тъпата физиономия на недоумение от моя страна.

- Как? Какво? Защо?- изрекох въпросите, загмездили се в съзнанието ми.

- Как? Какво? Защо?- повтори въпросите ми. Явно, неразбирайки какво го питам.

- Как така е възможно ти да си баща на Камерън? Какво искаш от мен? Защо ме отвлече?- зададох въпросите си, крещейки и така, че да може да ги разбере.

- Аз съм му дал живот, аз го създадох и поради тази проста причина съм негов баща. Не искам нищо от теб. Ти просто ми трябваш, за да обедя баща ти да се откаже от бизнеса и да ми даде всичко, което искам, а то е това, което нямам....затова и те отвлякох, а си мислех, че ще е по- трудно, но ти направо ми се предостави.- каза всичко това, преминавайки през доста емоции.

,,Лол, на този наистина нещо не му е наред!"- подсъзнанието ми се обади. Ама, разбира се, то винаги избира най- подходящите моменти.

,,А ти не можеш да се оправиш с шибания си живот!"- пак то. Наистина ли споря с шибаното си подсъзнание. Съвсем откачам, ако мога да се измъкна жива и здрава от този психопад ще се отбия при психолог. Обещавам си.