The sadness in his smile | Jack Gilinsky

Джо ми скъса проекта :(

-Нямам нужда от никого! Цял живот съм бил сам и сам ще си остана! Не искам съчувствие!-заяви през зъби Съг.
-Добре.-кимнах а той сякаш не очаквал отговора ми повдигна вежда объркано.
-Наистина?-попита невярващо.
-Да Джо. Ти си решаваш.-усмихнах се фалшиво и се върнах към работата по проекта.
-Да ти помогна?-дойде при мен русолявото момче.
-Не. Няма нужда. Все пак си глупаво популярно курварче.-подсмихнах се, а той се намръщи.
-По-умен съм от теб, сладурче.-намигна ми.
-Така ли? Изглеждаш доста глупаво, когато спориш по очевидна тема.-засмях се.
-Ти ме провокира.-9оклати глава.-Този път се хванах..
-Няма и да е последен спокойно.-отбелязах самодоволно.
-Имаш правописни грешки..-обяви Джо, хвърляйки бегъл поглед върху работата ми.
-Дай!-грабна листа с текста и го смачка.
-Хееей целият ми труд..-извиках и посегнах, за да го фрасна.
-Имаше ужасно грешни сведения! Не всичко в интернет е истина! Ако си прочела 30 книги по въпроса щеше да си много по-информирана!-Скара ми се Съг, хващайки ръцете ми.
-Такаа..-момчето изкара нов лист.
-Хубав почерк.-усмихнах се щом започна да пише.
-Да..-потърка се зад врата и отново се съсредоточи.
-Хей ти си зает тук, нали?-попитах зомбирания.
-Да зает си... Е аз ще разгледам къщата ти.. Нали няма проблем? Без отговор.. Много печено.. Ще го приема за да... Ъмм до после.-станах и тръгнах към горния етаж. Стените бяха нашарени, но не от тапети.. Джо беше писал с тънкописец фрази дошли му наум предполагам. Започнах да чета.
"Не винаги всичко се върти около теб по-скоро ти се въртиш около всичко и всички в опита си да бъдеш забелязан.",
"Вече е трудно да намериш истината.. Все пак на никой не му се навлиза в блато от лъжи.",
"Където и да отидеш ако си мен ще си никой :).",
"Върви бавно никой не те гони. Освен всички, но да не издребняваме."
Видях и първата стая до която се добрах. На вратата пишеше "Тук влизам аз. Тук съм себе си. Тук съм неудачник. Тук ще остана това, което никой никога не разбра."
Завъртях дръжката и навлязох с любопитство. Стаята беше с бели стени и бежов паркет мебелите бяха в същата гама.
Имаше огромен прозорец с нежни завеси. Чух стъпки. Уплаших се и без да мисля излязох на бегом от стаята и се ударих в гърдите на Джо.
-Какво търсиш тук?-попита ме ококорено.
-Ам.. Тоалетната.-присвих очи, за да разбера дали  оправданието ми е минало.
-Да в стаята ми няма тоалетна.-засмя се.
-Ъъм..-почесах се зад врата.
-Няма проблем.. Разбирам, че си любопитна.. Дано не са те уплашили драсканиците ми по стените..-засмя се неловко.
-Напротив!-усмихнах се.
5 секунди неловка тишина по-късно
-Хайде трябва да тръгваме към даскало..-обясни тихо.
-Ама ти приключи ли?-Учудих се.
-Мхм.-кимна безразлично и се запътихме надолу.
-Ще им разкажеш, нали?-обърна се несигурно към мен Джо.
-На кои?-повдигнах вежда объркано.
-На всички в даскало..-усмихна се някак на сила и вкара ръце в джоба на суитчъра си.
-Какво ти откачи ли..? Защо въобще си го помисли?-поклатих отрицателно глава.
-Не знам може би, защото щях да те изнасиля или заради държанието ми в училище. -потърка тила си от неудобство.
-Не бих го сторила, дори след всичко, което ми причини, Съг.-заявих и тръгнах да отварям външната врата.
-Странна си.-измънка под носа си.
-Не колкото , ваше височество.-сините му очи проблеснаха някак закачливо.
-Да си странен е поезия. Всички знаят наизуст нормалните, но от теб и мен очакват неочакваното, очакват нещо повече.-устните му трудно забележимо се извиха в лека усмивка.
-Поезията не се харесва на хората, които не разбират от изкуство, Джо.. Това се опитвам да ти обясня, ако се представяш за детска книжка пред останалите, а всъщност си роман те прави по-низш, дори от скучните хора.-Съг ме погледна някак тъжно.
-А сега вземи проекта и да потегляме!-заповядах, а момчето кимна.
        Гледната точка на Гилински
-Не мисли, че не знам какво се опитваш да направиш, Самуел!-изсъсках срещу бяло русото момче.
-Какви ги дрънкаш, Джак? Защо нахлуваш без да ме известиш?-погледна ме учудено Уилкинсън.
-Заради това!-ударих челюстта му с всичка сила. Сам падна на земята в недоумение. Щом се oсвести ме изгледа зловещо, избърса кръвта от лицето си и ме хвана за гушата.
-Какви ги мислиш бе идиот?! Не напразно съм лидера тук!-започна да ме души.
-Ти..си..едно нищожество..Са..-едва, едва говорех. Накрая Уилк ме пусна и успях да поема големи снопове въздух, за да се възстановя.
-Сега ми кажи защо съм нищожество?-повдигна вежда.
-Как така изведнъж реши да оправяш тази дупка? Ти никога не си проявявал интерес към това място!-попитах ядосано.
-Просто мисля, че е време да подредим изоставената болница.-заяви спокойно Уилк.
-Да добре и защо извика точно Лайза за помощ?-намусих се.
-Защото тя е жена и разбира от дизайн.. Теб ли да попитам?-засмя се.
-Има нещо гнило във всичко това Сам..-поклатих глава и излязох.
❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️
Уупс Джак се изнерви.. Как Ви се стори главата? Ако можете оставете коментар означава много за мен! Обичам Ви!❤️