The sadness in his smile | Jack Gilinsky

Защо ми го причиняваш?

Събудих се от стъпки.. Спях много леко и всеки дори много слаб шум успяваше да ме разбуди. Отворих очи и видях Гилински.. Лицето му изписваше нещо доста объркано.. Не знам точно.. Гняв? Отдръпнах ръце от Джо и побързах да се изправя.
-Всичко е наред..-усмихна се брюнета.
-Тоест?-повдигнах вежда и сложих кичур коса зад ухото си.
-Лекаря ми обясни, че Съг е имал криза и ти си била до него..-започна да ми обяснява. Аз се приближих и обхванах лицето му с ръце.
-Много съм гладна.-заявих с най-сериозния глас който можех да използвам в случая. Джак се изкикоти и хвана кръста ми като ме приближи към него.
-Какво да е Китайска, Испанска кухня?
-Пица.-усмихнах се и той ме целуна.
-В последно време ми липсваше сладкият ти глас, прекрасните ти очи, сладурското носле и най-вече тези устни.-призна със затворени очи.
-Знам.. И ти ми липсваш..-нацупих се.
-Съвсем забравих за Сам!-изведнъж се сетих.
-Ще звънна на агенцията да прати обзавеждането към адреса на онази болница..-измърморих сякаш на себе си, а Джак ми се усмихваше глупаво, затова не се стърпях и разбих устните си върху неговите.
-Ало.. Имам поръчка.. Да на името на Илайза. Искам да я закарате на адрес Питърс 12.-обясних. Щом нещата се уредиха затворих.
-Сега ще ми разкажеш ли защо Джо не е задник?-погледна ме въпросително Джак.
-Той е..-не исках да разбивам маската зад която се криеше Съг докато той самия не осъзнае, че трябва да преодолее борбата със собствения си характер.
-Амм..?-объркания поглед на Джак ме разсмя.
-Ами.. Синеочкото не е лош но не и добър.. Просто му помогнах.. Всеки би го сторил.-обясних.
-Но ти го защитаваше по-рано днес...-неразбиращият поглед на брюнета бе вперен в мен.
-Да защото го мислиш за глупак, а Съг не е.-обясних.
-Изглежда доста зле..-Джак се приближи към прибледнялото момче. 
-Така ли?-уплашения ми поглед успя да обърка Джак още повече. Бързо се приближих до блондина и го завих по-добре. Докоснах челото му и то както винаги бе горещо.. Ръцете му бяха ледени като сняг а кожата му ужасно бледа.
-Не е никак добре Лиз..-поклати глава Джак.-Не ми казваш истината.-продължи.
-Виж ако той сам реши ще я узнаеш.-започнах да го убеждавам.
-Да предполагам..-въпросите най-вероятно в момента изригваха като вулкан в мисълта му.
-Извикай лекар..-прошепна ми Гилински.
-Добре стой при него..-съгласих се и излязох.
-Извинете!-видях фигурата на някакъв доктор. Той веднага се обърна и тръгна към мен.
-Мисля че Джо Съг не е никак добре.-посочих болничната му стая. Човекът прегледа папката си и щом намери даденото лице ме погледна тъжно.
-Идвал е и преди..-каза тихо.
-Да преди много години знам..-кимнах.
-Не.. Идвал е преди седмица.. Той е нестабилен кръвното му често спада. Или не се храни нормално, или губи кръв, което води отново до спадане на кръвното..-започна да обяснява докато преглеждаше записките си.
-Възможно ли е да са виновни и прекалените емоции..-попитах тихо.
-Това може да допълни, но не и да бъди истинската причина.-поклати глава човекът.
-Ясно..-кимнах едва.
-Ще го видя.. Плюе ли кръв?-попита щом разбра че го следвам.
-Нямам идея..-отговорих.
-Добре всичко ще бъде наред..-потупа ме по гърба.
-Дано..-усмихнах се насила. Влязохме и щом доктора го видя направи знак на Джак да се отдръпне.
-Абоката му се е разместил.. Странно не се е случвало до сега..-говореше докато наместваше иглата. В това време очите на Съг се отвориха и той уплашено започна да оглежда всички в стаята.
-Той какво прави тук?-попита със злоба и объркване, гледайки към Гилински. 
-Просто наминах..-повдигна рамене Джак.
-Как сте?-лекаря попита синеокия.
-Не знам чувствам се сякаш нямам тяло..-раздвижи ръцете си Джо.
-Кръвта не достига до крайниците Ви.. Посинели са.-обясни специалистът.-Бихте могъл да се разходите, за да се раздвижите.-Съг кимна бавно.
-Ще ви оставям.. Ако има нещо ме извикайте пак.-обърна се към мен и Джак мъжът. 
-Не се безпокойте..-усмихнах се отново и човека излезе. Русолявият се надигна и застана в седнало положение. Хвана се за главата и стисна силно очи като почти невидима сълза направи мокра следа по бузата му. Аз се приближих уплашено.
-Всичко е наред. Всичко ще бъде наред.-започна да шепти Съг. Брюнета от другата страна на стаята го наблюдаваше сякаш разбираше какво му е.. Джо се изправи полека, но залитна и двамата с Гилински се втурнахме към него. Съг  запази равновесие и ни отблъсна.
-Ще се справя..-измърмори сърдито.
-Джак ще излезеш ли искам да го попитам нещо..-погледнах към тъмнокосия а той кимна и се изпари от стаята.
-А сега ще ми кажеш ли защо наистина си тук?-застанах до него и  го погледнах в очите. Момчето единствено дръпна болничната риза и разкри корема, си по който имаше дълбоки рани.
-Ти...се самонараняваш?-очите ми се насълзиха.
-Защо..?-прегърнах го.-Защо ми го причиняваш..-разплаках се и усетих ледените му ръце да се увиват около кръста ми.
❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️
Съжалявам, че се забавих.. Благодаря за прочита! Обичам Ви!