Untitled Part 2

5 1 0
                                    


Охх пътуването най-после приключи, бях скапана. Рой ми помогна за багажа и си тръгна. 

-Най-сетне! - казах сама на себе си и започнах да тичам из целия апартамен. 

А той беше повече от уникален, но и наема му беше уникален :D Пуснах си музика, танцивах и си подреждах багажа. Почти бях готова, когато на вратата се зазвъня. Не знам даже как го чух, тази музика сигурно е заради нея. Намалих и тръгнах към вратата, когато пак се позвъня.. явно много бях изнервила някого :D 

-Идваам!- изкрещях аз. 

Отключих и отворих вратата, а пред мен някакво момче, беше полу гол. Имаше татуси, мноого татуси. Обожавам ги, но ме е страх да си направя.. Имаше кестенява коса, беше вдигната леко нагоре, но си личете, че не може да се задържи като хората, беше доста дълга. Имаше лешникови очи.. Тялото му беше прерфектно.. 

Момчето се засмя, явно забеляза, че го оглеждам от глава до пети, но и той не правеше нещо по-различно.. 

-Здравей, аз съм Трой, Трой Далас. Приятно ми е! А твоето име червенокоске?- каза момчето и си подаде ръката за да се здрависаме. 

-Мадисън, Мадисъл Смит. И на мен ми е приятно! - усмихнах му се и се здрависахме. Имаше силни ръце и вените му изпъкваха.. уникални са..-О къде са ми обноските влез, Трой!- мръднах се от вратата, той влезе и седна на дивана. - Искаш ли нещо за пиене?

-Не благодаря. Дойдох да се запознаем. -усмихна се той и аз седнах до него- От къде си? 

-От Ню Йорк. Ами ти?- казах аз и се усмихнах 

-Тук живея от малък. Сега живея сам, най-после!!- засмя се той и аз направих същото

-Ами и аз вече живея сама и не познавам никой тук, ти си първия човек, с който се запознавам- усмихнах се и погледнах на долу, замислих се колко ми липсва дома и приятелите.. 

-Искаш ли да те разведа из града? Има мол наблизо, ще ходим на кино ако искаш или в парка? - каза той и ме извади от мислите, в които бях потънала. 

-Ами добре. След 20 минути?- казах аз и станахме от дивана

-Добре, ще дойда след 20 мин.

-Добре, до след малко- засмях се и го изпратих до вратата. 

Започнах да се оправям. Облякох един черен клин с висока талия, бяло бюстие и кожено яке. Вързах си косата на висока конска опашка, сложих си малко спирала и малко безцветен гланц. Обух си белите Vans-ки и бях готова. Погледнах часовника и показваше 18:25, имах още 5 минути. Взех си телефона, пари и ключове. Погледнах пак часа беше точно 18:30 и тогава се звънна на вратата. Точен е! 

-Точен си! - засмях се

-Винаги съм точен!- каза сериозно 

Заключих и се отправихме към изхода. Къде ли щеше да ме заведе.

-----------------------------------------------------

Дано ви хареса! :* Съжалявам ако има грешки! 

My New LifeWhere stories live. Discover now