Трябваше да мисля само за Вайълет и фактът, че родителите ми я бяха пратили да ме наблюдава все едно съм десет годишно детенце, което има нужда от постоянна защита, за да не се нарани. Но вместо да мисля за това, мислите ми клоняха само и единствено към целувката с Кай и допирът му.
Знаех колко грешно беше, защото беше очевидно, че с Америка имаха някакви споделени чувства, които не разбирах съвсем и определено не желаех да разбирам.
Кай се беше съвзел и вече не трепереше, затова му позволих да кара. Съжалих, че разходката не се беше осъществила, но поне успях да поопозная Кай и видях колко измъчен е.
-Добре ли си?-попитах го.
-Не,-отговори той, отблъсквайки умело въпроса ми.-Не знам какво да правя или да вярвам.
Имах чувството, че Кай беше успял да събере всичките ми притеснения само в едно изречение.
-Знаеш ли, че Ейдхард е дошъл тук, за да избяга от бившия си?-изведнъж изръси Кай и аз изненадано се обърнах към него като се ококорих възможно най-много.
-От къде знаеш?
-Америка и Европа са доста близки с Ейд, той им казал цялата история и миналия ден Америка ми каза,-каза той нервно като от време на време колата буксуваше, заради треперещите му ръце.
-Ти всъщност.. Как се запозна с тризначките?
-Азия и аз винаги сме били близки, още от детската градина. Европа никога не ме е харесвала и не знам точната причина за това и не мисля, че всъщност искам да научавам.. А с Америка се сближихме преди около две години.
Между двама ни се спусна невидима завеса, затова просто извадих телефона си и писах съобщение на Вайълет, за да я питам къде да се видим, за да й обясня ситуацията. Разбира се, нямаше да й кажа, че съм се присъединила към бунтовници, щях да измисля някакво извинение за пред нея и да я убедя да се върне.
Ако преди седмица беше дошла - щях да се радвам, но сега просто не исках да изпадам в неловки ситуации.
Знаеш ли къде е старото подземие до метрото?, писа ми Вайълет.
Очевидно не знаех, но бях сигурна, че ако помоля Кай да ме закара ще го направи. Исках да го помоля за още нещо. Да остане в прегръдките ми завинаги и да не позволява никой да ме доближи. Колкото повече желаех това да се случи, толкова повече се плашех от чувствата, които изпитвах към него.
YOU ARE READING
Suffer
General Fiction♠ Олимпия Никсън е богиня за всички, които я познават и легенда за всички, които са чували за нея. Красивата принцеса на Велика Скандинавия е принудена да се крие като съвсем обикновена ученичка в един от най-престижните колежи в държавата, която...
