-Божичко, Коди, какво пак си правил?-да бъда честна - не бях изненадана. Сигурно пак е правил глупости. -Бе... Как да ти кажа?!-хилеше ми се насреща. -Кажи. Както и да е, просто да разбера. -Поступахме се с Джейкъб.-направи една ухилена физиономия. -Какво? Пак ли?-гледах го с празен поглед. -Но погледни го от добрата страна - Джейкъб ще заминава. -Така ли? И къде?-ако си мислите, че ще му повярвам... Хич не изглежда трезвен. -Откъде да знам. Нещо с А. -Австралия? Австрия? Англия? -Не знам, имам къса памет. Бавноразвиващ съм. -...Чуваш ли се какво говориш? -Просто се шегувах. Не знам, едно от тези? -Ясно, не ми пука. Защо се бихте? -Аа, нищо... -Държиш се странно. -Какво ми е странно, тф? -Оф, нищо, карай. Нямах търпение да кажа на приятелките ми. Звъннах на всички една по една и казах. --- Вече всичко ми се беше възтановило. Шей звънна: -Хей, Аш, трябва да ти кажа нещо. -Хей, и аз, давай ти. -Аз, Троян, Саша и Луси трябва да заминем за Лас Вегас. -Н-н-но, защоо? -Просто.. Ще ходим в друг колеж. -Но този тук си е супер..-. -Не спори. Какво искаше да ми кажеш? -Ами, Джейкъб се мести оттук в друг град, или може би в друга държава, не знам, но за вас това няма значение вече. -Нее, има, ти ще си спокойна без неговото присъствие. -Дап... Леля днес вечерта се връща. -Радвам се. Утре ще се видим. До после.-затвори. Въздъхнах и легнах на леглото ми. Зяпах тавана пет минути и реших да си пусна телевизия, поръчах си пица, бях много гладна. Търсех детско. Да, детско, гледа ми се детско. Не след дълго пицата дойде. Платих и седнах на дивана. Пуснах си някакво филмче, сипах си портокалов сок и започнах да ям. --- 19:40, леля след малко идва, а аз още плюскам пред телевизора. Станах и си облякох обикновенна блуза и дънки, облякох си якето и сложих качулката, защото навън валеше и си обух обувките. Излязох и заключих. Тръгнах към летището. --- Чаках леля да слезе от самолета. След като слезе се затичах и я прегърнах. Тя също ме гушна и пусна куфарите си. След малко се пуснахме. -Ще ми помогнеш ли с багажа?-подаде ми две чанти. Тръгнахме към вкъщи. По пътя: -Е, как си изкара? -Беше супер.-усмихна се. -Липсваше ми. --- Вече бяхме вкъщи. Настана навън силна буря. Леля разтоварваше багажа, а аз й помагах. Телефона ми звънна. Коди ми звънеше. -Хей, какво става? -Хей, искаш ли да дойда у вас? -Бих искала, но сега тук всичко е разпиляно от багажа на леля. -Леля ти се е върнала? -Да, не съм ли ти казала?? -Не. -Ясно. Ще ти пиша по-късно, чао.-затворих и се върнах към разтоварването на багажа. --- Всичко вече беше оправено. Но беше 23:15. Телефонът ми звънна. Кой се е сетил за мен толкова късно? Погледнах и беше Троян. -Хей, кп?-каза тя. -Хей, стоя си, ти? -Правя вечеря. Та, утре ще дойдеш ли да си кажем чао? -Да, естествено. -Яко. Имам едни приятели, които може да ги харесаш, искам да те запозная с тях - Клеъри, Джейс, Алек и Изабел. (Много shadowhunters, знам.) -Добре, чао. Лека нощ. -Лека.-затвори. Съблякох се и си облякох халат, влезнах в банята и пуснах топла вода. Напълних ваната и сложих bath bombs. (водни бомбички са такива, които оцветяват водата в различни цветове) Сложих лилави. Свалих халата си. Влезнах вътре и стоях там поне 30 минути. Беше приятно, но всичко хубаво си има край. Излезнах и отпуших кранчето, за да се източи водата. Облякох си халата отново и излязох. Махнах го. Облякох си пижамата, включих телефона ми да се зарежда, защото беше на 2% и легнах да спя. На следващия ден: Все още спах. Алармата ми звънна. Трябваше да ходя при момичетата. Станах и отидох в банята, измих си лицето и зъбите. Взех си душ и си изсуших косата. Сресах я и я накъдрих. Гримирах се и си избирах дрехи. Избрах тези: (Игнорирайте чантите в ръцете й)
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Пъхнах телефона в джоба си и излязох. Купих си кафе и тръгнах към мястото, където се разбрахме. --- Вече бях стигнала, а те ме чакаха. -Хей, Аш.-гушна ме Саша. -Хей.-усмихнах се и прегърнах всички подред.-Кога тръгвате? -Днес.-отговори Луси. -Защо? ;-; -Така. Ето ги хората, с които исках да те запозная. Клеъри - това е Ашли. Ашли - Клеъри, Джейс - Ашли, Ашли - Джейс, Алек - Ашли, Ашли - Алек, Изабел - Аш....-прекъснах Троян. -Да, стана ясно. -Изабел, можеш да ми викаш Изи.-усмихна се и подаде ръката си, поех я и се ръкостиснахме. -Алек си е Алек.-засмя се момчето с черната коса. -Джонатан Кристофър, накратко Джейс.-смееше се. -Клариса, накратко Клеъри. Всички се усмихваха. -Ние тръгваме.-каза Шей. -Чаооо.-отново се прегърнахме. Те потеглиха, а аз ръкомахах като луда. -Е, Ашли. Къде искаш да ходим?-попита Клеъри. Всички бяха облечени в черно. -До... Ресторант? Гладна съм. -И аз съм гладен.-каза Джейс. -Ти яде две принцеси, пица, нутела и плодове. Не се ли наяде?-Клеъри погледна Джейс. -Пак съм гладен, нз.😂 -Добре, отиваме.-каза Алек. Вървяхме към най-близкият ресторант. С Коди имахме планове, но аз ги зарязах. Без да искам хванах ръката на Алек, но не я пуснах. Коди се появи, явно се е разхождал и ни видя... -Ашли, кой е този?-погледна към ръцете ни, след това него, мен и другите.
