"Juliet"

Funny revenge

Чувствах се некомфортно, та той ми бе шеф, а сега ръката му се движеше свободно по бедрото ми.

- Моля ви.. - промълвих и го погледнах плахо.

- Какво има, Джулиет? Не ти ли харесва? - повдигна вежда, поглеждайки ме за миг.

- Не, аз.. Вие сте ми шеф. - поясних.

- И? Това не пречи, а и ти си изключително красива. - прехапа устна и премести ръката си нагоре.

Изтръпнах. Тайно се надявах да се приберем колкото се може по-бързо. Но посоката, в която караше бе далеч по-различна.

- Къде отиваме? - попитах изплашено, но отговор не получих. - Хари! - извиках.

- На едно усамотено мясро, където няма жив човек. - усмихна се доволно.

През целият път Хари ми говореше. Но сякаш действията му заглушавах всичко. Бях притеснена, че чак ми се повдигаше. Пътувахме в продължение на десет минути. Кълна се,че това бяха най-лошите ми десет минути! Преглъщах тежко, а от страна на Хари - получавах мазна усмивка.

- Къде отиваме? - попитах отново, настръхвайки.

Но този път не отговори. Спря колата , а аз погледнах плахо. Хари слезе, отваряйки ми вратата

-Хайде! - подкани ме, смеейки се леко. Слязох не защото исках, а защото се страхувах.

Пристъпвайки плахо, пред мен имаше малка,но добре изглеждаща вила. Верандата беше кремава с две малки, люлеещи се столчета.

Изглеждаше и някак старинна, като огромна антика. Красива антика. Огледах се и видях, ще в близост до нея имаше малко кладенче.

- Красиво е. - казах без да се усетя.

- Знам. - обади се той и тръгна да влиза.

Не го последвах, не знаех как да реагирам. Та той едва ме познаваше, както и аз него. Защо ме доведе тук? Какво целеше с това?!

- Идваш ли? - подкани ме. - Няма да те изям, бъди спокойна. - засмя се.

- Искам да се прибера. Не съм наета, за да ме разхожда шефа ми. - скръстих ръце пред гърдите си.

- Кой е казал, че ще те разкарвам? Имам съвсем други намерения. - усмихна се подло и ме хвана за китката, придърпвайки ме вътре.

- Пусни ме, Хари! - изкрещях насреща му , но той се засмя.

Просто смях от негова страна, което ме накара да се ядосам още повече. Влизайки в студеното помещение, моментално настръхнах. Огледах се, осъзнавайки,че вътре е още по-красиво. Не беше голяма вила. Имаше две малки спални с широко открехнати врати. По това, което можех да видя. Едната стая беше боядисана със син цвят, а другата с жълт . Имаше много рамки със снимки , навсякъде. От дясната ми страна имаше хол с камина,а сливайки се с него - кухня. Беше сладко. Бих живяла тук. Усмихнах се на мислите си и си представях как живея тук. Без проблеми, без лъжи и предателства, без болка.