"Juliet"

"You are irresistible".

Вървях след Хари. Единственото, което огласяше къщата бе тропота от моите високи обувки. Изненадах се защо все още няма хора и точно, когато отворих уста, за да попитам, Хари ме прекъсна.

- Първо ще се отбием до един ресторант. А после ще се върнем тук за купона.

Сега ми стана ясно защо бях така облечена. Кимнах и продължих да вървя. Чувствах се уморена след всичката работа днес и наистина не ми беше до задаване на въпроси, но любопитсвото ми ме изяждаше.

- Къде точно ще ходим? Тоест кой ресторант?

- Намира се в близост до брега на Калифорния. Тихо и спокойно място. - отвърна съвсем просто и се насочи към черният джип.

След като заехме местата си, Хари запали автомобила си и се насочихме към ресторанта. През целия път пътувахме в неловка тишина. След около тридесет минути бяхме там.

Ресторантът беше малък. Имаше сладки и шарени лампи закачени в горната му част. Малката пътечка, която водеше към него, всъщност се разклоняваше към плажа. Обърнах се, ахвайки. Луната блестеше красиво, озарявайки морето. Чух силен женски смях да огласява плажа. Някакво момиче тичаше, а след нея момче, навярно приятелят й. Бяха толкова сладки.

Хари се прокашля и ми направи знак да продължа напред.

- Резервация на името на Стайлс. - Хари каза на рецептьонистът, който проверяваше в компютъра си.

- Маса 22. - отвърна с усмивка. Името му беше Ерик.

Хари благодари и двамата се насочихме към масата.
Всичко беше сервирано.

- Надявам се това, което съм поръчал да ти хареса. Скариди.- посочи едната чиния. - И раци. Любимото ми! - възкликна.

- Бяло вино? - попита, отваряйки бутилката. Кимнах.

Гледах го как налива виното в чашата ми, облизвайки леко устните си.
След като си казахме по едно "наздраве", започнахме да се храним.
Хари настояваше да опитам и от двете неща и като малко дете чакаше да чуе мнението ми. Всичко беше толкова вкусно.
Изненадах се от начининът, по който Хари се държеше сега. Толкова различно, но знаех, че всичко ще свърши.

" Просто живей за момента, Джул. " - напомних си и поех една глътка от виното.

- Е, защо работиш? - Хари попита, гледайки ме.