My Lovely Complex |Jungkook|

|6|

Събудих се от, познайте....алармата ми, мда..
Станах с огромно нежелание от леглото, като се отправих право в банята.

След като се въведох в по - приличен вид, си облякох къси черни дънки, един черен потник, сложих малко спирала и вързах сламата, известна още като моята коса, на небрежен кок.

Тъкмо влизах в кухнята когато майка ми, която правеше палачинки, ме видя и ми се озъби насреща.
Какъв страхотен старт на деня.

"Какво си се разголила така? Ще вземеш да настинеш и после ще ми се оплакваш на главата.." - айде почна се с лекциите от сутринта - "Плюс, че ще пръснем пари за лекарства..ох, просто си облечи някаква връхна дреха"

"Успокой се де...боже жено, вънка е 30 градуса сигурно, а ти ме караш да обличам някаква си връхна дреха..да не говорим, че от сега се изпотих..и що за 'добро утро' е това?"

"Яяя, не ми говори с такъв тон! Поне си вземи за всеки случай, ако не искаш да те оставя без закуска" - усмихна ми се мазно - "Аа и събуди брат си, че ще закъснее, ако скоро не се събуди" - оу, май забравих да спомена че имам по - голям брат, но кой го интересува.

"Арасо, арасо"

Тази жена сериозно обича да се заяжда с мен...както и да е, реших да не споря този път, понеже имах шанса да ме остави без храна, а всички знаем, че храната е свещено нещо, тя е смисъла на живота ми.

Взех си един суйчер и се запътих към стаята на брат ми.
Отворих вратата с гръм и трясък, а той все така си спеше като пън.
Отидох до него и почнах грубо да го ръчкам.

"Оппааа, ставай..ще закъснееш за училище"

"Мм..още 5 минути, мамо"

"Не съм мама, смотаняк такъв"

"Оо Хея, ти ли си?" - каза докато се обръщаше към мен прозявайки се.

"Не, Бог е"

"Божее, от кога те чакам"

"Да, и аз те чакам да си размърдаш задника и да станеш вече"

"Ами ако не искам?"

"Никой не те пита? Ставай, докато още не съм те цапардосала едно хубаво, че да вземеш да се събудиш малко"

"Добре, само не ме удряй, че знаеш какво стана последния път" - последният път в който се 'сбихме' аз имах следи от зъби навсякъде по ръцете, краката и врата ми, а той дълбоки рани до кръв по ръцете си от ноктите ми.