|12|

2K 180 45
                                    

Онази пачавра - Мия, се приближи до Кук, като се надигна леко на пръсти и сля устните им в целувка.

Отстрани се чуваха само подсвирквания и това как 'фенките' на Джънгкук, псуваха Мия, защото искаха да бъдат на нейното място.
Рейван и останалите останаха шокирани с отворени усти, недоумяващи какво се случи току-що.
А колкото до мен, усещах как сърцето ми се разби на малки парченца.
Исках да изчезна, да избягам надалеч, сама.
Не знаех защо го приемах толкова надълбоко.

След като се отделиха от целувката, Джънгкук стоеше стъписан, не знаещ какво да прави, как да реагира.
Изглеждаше шокиран.

Не можех да гледам повече, затова просто се обърнах и си тръгнах, без да се обръщам назад.
В този момент исках да съм сама, не исках никой.
Рейван ме забеляза, но не ме последва, за което ѝ благодаря..Познаваше ме толкова добре.

***

Вече бях пред нас.
Отворих вратата и заминах направо в стаята си.
Нямаше никой в нас, оппа беше някъде с приятели, омма и аппа бяха на работа и щяха да се приберат чак вечерта.
Бях сама, което ме улесняваше още повече, така можех да размишлявам на воля върху чувствата си към Джънгкук.
Захвърлих си раницата на пода и моментално се метнах на леглото.

Размишлявах дълго, докато не стигнах до заключението, че харесвам Кук. Точно така, харесвам го, затова го ревнувам и настръхвам когато ме докосне, или изобщо когато е около мен.

От толкова размишляване взех, че заспах.

~~~

Събудих се от нечии стъпки.
Явно всички се бяха прибрали.
За бога, колко часа съм спала?
Погледнах часовника, беше 18:30.

Косата ми беше в ужасно състояние, все едно току-що бях излязла от кофата за боклук, и все още бях с униформата.
Учебниците ми се бяха пръснали по пода. Сигурно е станало, когато хвърлих раницата.

Побързах да стана, да оправя тая кочина и да се преоблека.
Тъкмо щях да слизам долу, но омма взе, че влезе в стаята ми.

"Хея,ще вечеряме, идвай!"

"Идваам"

Докато вечеряхме никой нищо не каза.
Чуваха се само траканията на приборите.
Не ядах много, даже хич. Не бях гладна.

"Хея, нищо не си яла! Чинията ти е пълна" - проговори омма.

My Lovely Complex |Jungkook|Where stories live. Discover now