Strawberry shake(1D)

Кошмари и спомени

Ето отново.Черната кола се скрива зад ъгъла.Той ме оставя сама на бордюра.Изгубена и забравена.Дали ме видя преди да потегли?Дали изобщо се интересува от мен вече?Или съм го наранила прекалено много с онази целувка...Цветни кръгове излизат пред очите ми.Когато избледняват,аз виждам себе си.Целувайки нечии други устни.Устните на Джейк.Чувам смеха на този нещастник,когато разбирам,че Луи ни е видял.И това се повтаря отново и отново.Искам да тръгна след Луи ,но ръцете на Джейк не ми позволяват.Гърча се,крещя,но никой не ме чува.Далечен глас ми шепти:

-Загуби го !Завинагиии!

-Не,Луи,върни се,моля те!-крещя ,давейки се в собствените си сълзи.

-Недей така,сладурче,сега си само моя!-ухилва се Джейк.

-Не ,моля те,не..

-Спокойно няма нищо,отпусни се!

И се навежда да ме целуне.Секунда преди тези устни да ме докоснат всичко се разпада.

Надигам се рязко в леглото.Дишам тежко,а лицето ми е обляно в сълзи.Пак този сън,този кошмар.Преследва ме всяка нощ,откакто Луи и момчетата изчезнаха от живота ми...Точно седмица.И в тази седмица аз съм изпитала всичката болка на света.Всеки ден ме преследват спомени ,а през нощта идва ред на измисленият кошмар да ме измъчва.И така всеки ден.

Над също тъгува,макар ,че се опитва да го прикрива.Липсва й Хари.Секунда преди да се целунат на партито,Луи влетял и всичко се обърнало с главата надолу...

И така си тъгуваме двете.В момента сме най-добри приятелки и прекарваме много време заедно.Ядем сладолед и тъгуваме.Защо ли?Защото и двете сме безнадежно влюбени в момчета ,които познаваме едва бегло.И мислим ,че мъченията ни ще са вечни.И така и щеше да стане,ако съдбата не беше решила да ни поведе по друг път и да ни срещне пак с петте момчета!

                                                           *******

Нова глава!Моля гласувайте!!!