Една сладка любовна история между двама непознати.
Една група -1D!!
Едно кафене...една сервитьорка..
Мисля ,че ви стана ясно-една различна история....и незнайно как,всичко започна от един ягодов шейк!!!
-Така,...разкажи ни всичко за гонката!-всички сме седнали на дивана и гледаме Луи.
-Ами...полицията знае само основни неща.Брат ти не се е занимавал много.Дори не знаят причината...
-Причината?!-Емили се обажда.-Каква е причината?
-Не знам !-признавам й.
-Луи,а каква е причината?-обръщам се към него.
-Ти!-изстрелва Луи.
-Какво?-очите ми се разширяват.-Как така аз?Какво имаш предвид?
-Джеймс каза ,че аз не те заслужавам и че ти още го обичаш.И тогава нещо ми прищрака...-става червен.
-Луи...аз..-не знам какво да кажа.-Аз...
-Прав е!Ти още обичаш Джеймс!-Емили е твърда.
-Знам!Знам ,че е идиот ,но..спомените...те просто са над мен!-проплаквам в главата си.
-Не че не е вярно.-Луи ме поглежда.-Ти наистина обичаш Джеймс.Нали?
Знам ,че ако излъжа той ще разбере.Затова казвам истината:
-Да.
Луи кимва и става.
-Къде отиваш?-страх се отличава в гласа ми.
-Да помисля.
О,не.Сълзи!Сълзи в красивите му очи!Не,защо?
-Луи,съжалявам..
Луи излиза и не ми дава възможност да отговоря.
Надигам се и се хващам за главата.Такава съм идиотка!
-Така е!-прошепва Емили и се оттегля от мислите ми.Явно ще ми даде лично пространство.Това е добре.
Излизам на дъжда след Луи.Не съм забелязала ,че е започнало да вали.Студ пронизва тялото ми ,но не ми пука!Трябва да намеря Луи !
Вървя и не мисля.Нито къде отивам ,нито за здравето си.Само за моят принц.Вятърът духа и си играе с костата ми ,която освен с дъждовни капки ,вече е напоена и със сълзи.
Луи!Какво прави на покрива?Той да не би да иска да...Не ,не може да го направи.
-Луи!-Изкрещявам аз и тръгвам по стълбите нагоре към незнайния покрив.
Ето го на сантиметри от ръба.
Бавно се приближавам и хващам ръката му.Той не ме поглежда.Личи си ,че нещо го унищожава.Някаква сила...Силата на ревността.
Качвам се при него на ръба.
-Ако скачаш ти,скачам и аз!-прошепвам и заравям лице в ризата му.-Толкова съжалявам,Луи!Наистина...Не знам защо обичам Джеймс!Просто заради спомените,най-вероятно.Приятели сме с него от детската градина.Той ми е като брат и не искам да го загубя!Някъде дълбоко в себе си ,знам,че не може да сме като преди.И все пак се надявам...макар да знам ,че е невъзможно.
Той ме поглежда.Бавно слиза от ръба.Аз слизам след него.
-Обичам те!-прошепва.
Поглеждам го.
-Аз повече!
Устните ни се сливат,мокри под дъжда.
-Йес,най-накрая!-Емили звучи на седмото небе.
-Ще ни оставиш ли!-промърморвам в главата си.
-Окей,окей!Приятно!-засмива се и напуска.
С Луи бавно се отделяме и се облягаме един на друг.
-Искам те!-Луи ме прегръща.
-Твоя съм!
И така стоим мокри под дъжда.И не ни пука ,че сме вир вода.Просто се обичаме.И само това има значение...
Изведнъж нещо ми просветва.Като гръм от ясно небе.
-Луи?-поглеждам го.-В съда имаш ли право на адвокат?
-Да!
-Джеймс беше ли пиян ,когато се състезавахте?
-Не!
Усмихвам се.
-Намерих дупката в плана!-целувам го нежно.-Няма да влезеш в затвора.Само ме направи твой адвокат!Вярвай ми!
-Вярвам ти,принцесо!-този път той ме целува.
-Готин план!Но ще проработи ли!-Емили се обажда замислено.
-Да ,нали все пак това е дупката в плана!-казвам й.
И така двамата с Луи се хващаме ръка за ръка и тръгваме към вкъщи.Усмихнати, щастливи и влюбени..под дъжда.
*********
Харесва ли ви главата!Краят на историята е след една глава + епилог!А в епилога ви очаква изненада!
Моля гласувайте и коментирайте!!!
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
