Meet My Parents

01

- Не мога да повярвам, че собствения ми син може да ми причини подобно нещо – изхленчи жално Джонгхьон, опитвайки се да удави болката си с поредната чаша портокалов сок. Щеше да го направи и с например, истински алкохол, но едва минаваше десет. А и Кибум най – вероятно щеше да го кастрира или друго подобно – не по-малко – болезнено нещо. Джонгхьон държеше на топките си. С тях не бяха се разделяли от самото му раждане.

- Под причини имаш предвид да си намери някой, който го обича и го разбира, и го прави щастлив или? – попита Кибум разсеяно, ровейки се из готварско списание. Още си нямаше на идея, какво да наготви за вечерята, а скоро щеше да стане обяд. Трябваше да побърза или щяха да посрещнат приятеля на Темин с пица от близкото заведение. – Дали да не направя лазаня? Всички обичат лазаня, нали?

- Той е малкото ми момченце. Бебчето, на което чистих дупенцето, когато се изпуснеше – продължи да хленчи Джонгхьон, клатейки чашата със сока за по – драматичен ефект.

- На 22 е.  – отбеляза Кибум. Лазаня щеше да е.

- Това не означава, че може да има приятел! – сопна се изведнъж Джонгхьон, не можейки да разбере, как Кибум може да е толкова спокоен. – Ами ако правят, сещаш се, други неща?!

- За секс ли намекваш? – повдигна едната си вежда Кибум, затваряйки списанието.

- По дяволите, Кибум, беше ли нужно да казваш думата!

- Не разбирам какъв е проблемът? – Кибум се усмихна внезапно. – Да не ревнуваш случайно?

- Аз? Да ревнувам? – реагира скандализирано Джонгхьон. – При това собствения си син?

Кибум продължи да го гледа.

- Ако искаш да знаеш, няма защо да ревнувам. Не и ако съм сигурен, че каквото и да стане, аз винаги ще съм на първо място за Темин.

Кибум се изправи и заобиколи масата, навеждайки се да целуне съпруга си по челото.

- Толкова си смешен, че чак си сладък – отбеляза той и излезе от кухнята.

Джонгхьон остана сам. Вторачи се в чашата за сок така, сякаш тя бе виновна за всичките проблеми в живота му и я надигна ядно, изпивайки съдържанието й на един дъх.

Истинските мъже може и да знаеха, как да държат на твърд алкохол, но затова пък Джонгхьон можеше да издържи на пет чаши портокалов сок без да му се приходи по малкa.