Double game

Нагли копелета и свинска кръв

Г. Т. Бел

Нещата се поуспокойха, но Джейсън не се е отказал да отмъщава за размяната. Поне малкият Мендес е непрекъснато около нас и осуетява всеки опит на Джей да унизи сестра ми. Признавам, че Кам е сладък. Кафявите му очи, винаги перфектната му коса, стегнатото тяло и накрая, но не на оследно място, огромният надпис „Опасност", който се появява от време на време в очите му.

Всеки ден след училище Тео ми помага да бъда повече като Бет и бавно, но славно нещата се получават както трябва. Мисля, че той я харесва, но също и че крие нещо от нас. Нещо много важно. През Коледната ваканция с Бет ще заминем за Хавай при родителите ни и започвам да обмислям варианта да и кажа за плана. Поне няма да ме човърка нещо в мен и стомаха ми да се преобръща всеки път, когато трябва да я излъжа за това къде отивам, когато ме попита.

И ето ме отново в апартамента на Тео и Кам, където от час се опитвам да скрия увереността в гласа ми, но това, както и всичко друго днес не ми се получава.

- Ето – каза Тео, подавайки ми чаша кафе. – Какво ти става днес? – каза, настанявайки се до мен.

- Не знам – казах аз, отпивайки от кафето. – Просто имам много лошо предчувствие. – казах аз, гледайки сините ириси на момчето до мен.

- Всичко ще бъде наред – каза той, поглеждайки ме преди погледа му да се закове на стенният часовник зад мен. – Мамка му – каза, а аз го погледнах въпросително. – Трябваше да съм в офиса преди 20 мин. Хайде ще те закарам.

- Не няма проблем. Колата ми е отвън. – казах и взех якето и чантата си и двамата излязохме от апартамента, а след това и от блока и всеки от нас отиде към колата си.

Погледнах часовника на таблото в колата ми. 16:24. Въздъхнах и запалих, потегляйки към вкъщи. През целия път имах някакво парене в корема, което ми подсказва, че нещо не е наред със сестра ми. Което не ми харесва изобщо.

Прибрах се към 18:00 заради задръстването. Влязох в огромният двор, минах покрай фонтана и спрях колата си до тази на Бет. Още с отварянето на входната врата хвърлих чантата на стола до вратата, закачих якето на закачалкта и влязох в хола, където заварих сестра ми с мокра коса и да гледа в една точка. Очите и бяха зачервени, което значи, че е плакала.

- Бет? – казах аз, карайки я да ме погледне. – Какво се е случило?- попитах аз и веднага след това сестра ми просто заплака, а аз я прегърнах и започнах да я успокоявам.

- Днес беше първата тренировка на мажоретките за сезона – започна сестра ми след като се поуспокой малко. – Видях Анджела на обяд и тя ми каза, че започваме в 15:30, което малко ме изненада, но само кимнах – усещах, е колкото и да се опитва да е силна и е трудно и накрая гласа и се пречупи. Единственото, което можех да направя е да я прегърна. – Когато влязох в салона – продължи Бет и беше на път да се разплаче, но продължи – цяла кога свинска кръв се изсипа отгоре ми. Видях самодоволните усмивки на Джейсън и Анджела и веднага разбрах, че това е само началото – Бет вече плачеше неудържимо в ръцете ми.

- Защо не се качиш да поспиш – предложих и. – А аз ще проверя за свободни апартаменти на някое райско кътче, където да си починем за седмица две – Бет кимна и тръгна към стълбите, но се сети нещо, за това спря и се обърна към мен. Знаех какво е за това я спрях още преди да заговори. – Аз ще се погрижа мама и татко да не разбират за това.

Изчаках да чуя затварянето на вратата на стяата на Бет преди да набера Тео. След второто позвъняване той вдигна и аз веднага заговорих без дори да го поздравя. Точно в този момент не ми беше до любезности.

- Трябва да ускорим обучението. – казах директно.

- Да здравей и на теб – отвърна съркастично синеокото момче и дори и да не го виждах бях сигурна, че в моемнта в който каза това, извъртя очите си.

- Не ми едо пеги Тео – вече започвах да се изнервям. – Онова копеле е заляло сестра ми със свинска кръв пред отбора на мажоретките и онези празноглавци от футболният отбор. – изплюх набързо. Бях крайно ядосана.

- Какво? – попита Тео и мога да се закълна, че чух как яростно се изправи от стола. – Как е тя? – попита и чух отваряне и затваряне на врата.

- Когато се прибрах я намерих да зяпа в една точна. – отговорих малко по-спокойна. – Какво ще правим Тео – попитах и съм сигурна, че притеснението си личеше в гласа ми.

- Мисля, че имам план – каза синеокото момче и чух запалването на двигателя. – До 20 мин съм у вас и ще говорим. – след това връзката прекъсна.

След няма и 10 мин на вратата се звънна. „Подранил е". Това беше първата мисъл, която ми мина през главата, насочвайки се към вратата, мислейки, че Тео е дошъл. Но когато отворих на вратата стоеше една неприятна изненада и ми се усмихваше с най-наглата и мазна усмивка, която някога съм виждала. Пред мен стоеше в цялата си прелест и дебелоочие Кейлъб Донован – бившият ми приятел. Може би най-големият ми кошмар.

�A Y���