Double game

Първа целувка и първо безмълвно "Искам те"

ГТБет:

Защо живота ни тръгна в тази посока? Миналият месец бяхме разглезените дъщери на доктор Джоната Стюърт и съпругата му, адвокатът Натали Стюърт, а днес пребитото бивше гадже на сестра ми лежи на леглото в гостната, а ние даваме показания. след като за 10ти път повторих на патрула какво стана, най-после си тръгнаха. Останахме само аз, сестра ми и Тео. Но нещо не се връзва. Кой би причинил нещо такова на Кейлъб. Вярно не е ангел и изневери на сестра ми, но никой не заслужава подобно нещо. Седнах на дивана и се загледах в една точка в нищото. Твърде много ми се събра. Имам чувството, че ще гръмна.Усетих нечия ръка на рамото ми, което ме стресна и подскочих леко.

- Хей, спокойно. Аз съм. - каза Тео, клякайки до мен. -Добре ли си? Много глупав въпрос. Разбира се, че...

- прекъснах го, поставяйки пръст върху устните му. - Добре съм. Е колкото добре може да бъде човек в това състояние.

- Ела. - каза Тео и ме поведе към задния двор, където сестра ми беше сложила масата. Тео седна на един от столовете и ме дръпна да седна до него. - Нека хапнем, пък после ще го мислим

ГТТео.

Бет седна до мен и мълчаливо започнахме да се храним. Виждах как сестрите си хвърлят почти тайни погледи. Не спирах да гледам Бет. Правата и коса беше вързана на хлабав кок, а кафявите и очи изглеждаха зачервени и уморени.

Изведнъж на вратата се позвъни. Изглежда, че и двете близначки бяха потънали в собствените си мисли и не чуха позвъняването, за това аз отидох да отворя. Натиснах дръжката и следващото, което помня беше, че се озовах на земята с пистолет опрян в главата ми. Опитах да видя кой е отговорен за това, но трикрилният гардероб пред мен ми пречеше да видя. Усетих как две лапи ме сграпчват и вдигат. Когато най-после имах видимост видях бащата на Анабел и Анабет – д-р Джонатан Стюърт. Никога не съм го виждал на живо, а само на снимките в досието му, което е дебело колкото енциклопедия.

- Кой си ти? Какво правиш в дома ми? Къде са дъщерите ми? – попита ме с глас от който биха те побили тръпки, избутвайки ме, за да влезе в къщата.

- Аз...- усетих буца в гърлото си и за пръв път в живота си не знаех какво да кажа. „ Стегни се Конър. Не се дръж като момиченце". Скарах се на себе си и се опитах да формулирам смслено изречение.