Момчето от парка [ЗАВЪРШЕНА]

28.4 част - Просто кошмар!

*На другия ден - сутринта*

Събудих се от един кошмар и бях обляна в пот. Алекс се беше събудил от виковете ми.
-Катрин! Добре ли си?-попита.
-Да!-казах.
-Просто кошмар, спокойно!-каза и ме прегърна, силно. Целуна ме по челото, а аз се успокоих. Погледнах часовника и видях, че е станало 8:43. Това беше най-късното ми ставане.
-Искаш ли кафе?-попита Алекс, а аз се отърсих от мислите си.
-Да-казах, категорично. Той стана и излезе от стаята. Реших, че ще е добре да си взема душ, за да забравя за кошмара. Станах и отидох в банята. Съблякох се и влезнах в душ-кабината. Пуснах водата. Започнах да се къпя.

*Ретроспекция*
*В съня на Катрин*

Лежах на леглото и по едно време ми звънна телефонът. Взех го и прочетох на екрана Алекс. Вдигнах телефона.

*По телефона*

-Ало?-казах.
-Ало. Катрин искаш ли да се видим в парка?-попита ме.
-Добре. Кога?-попитах.
-След половин час-каза.
-Добре. До после!-казах и затворих.

*Край на разговора*

Станах от леглото и отидох до гардероба си. Започнах да ровя.

Ето това са дрехите, които избрах:

Взех си нещата и тръгнах. След 20 минути бях в парка. Видях Алекс и отидох при него.
-Закъснях ли?-попитах.
-Не. Аз подраних-отговори ми.
-Добре-казах.-Та какво ще правим?-попитах го. Той стана и ме целуна по устните. Отдръпнахме се един от друг.
-Искаш ли да се разходим малко?-попита, гледайки ме.
-Добре!-казах и тръгнахме. Мислех, че това ще бъде един прекрасен ден, но той се превърна в най-кошмарния ден в живота ми! Бях до изхода на парка и изведнъж се чу изстрел. Обърнах се, защото Алекс беше зад мен, но точно в този момент ми се беше искало да не се обръщам. Алекс лежеше на земята. Целият беше в кръв, а куршума се беше забил близо до сърцето му. Надвесих се над него и започнах да плача.
-Не плачи!-каза ми, постави си ръцете на бузите ми и започна да изтрива сълзите от лицето ми с палеца си, а на тяхно място се появяваха нови и нови.
-Не ме оставяй!-извиках.-Моля те!-гласа ми ме беше предал и можех само да шепна. Изведнъж ръцете му паднаха на земята и той издъхна в ръцете.
-Алекс... Алекс!-започнах да викам, но видях стрелците и се изправих. Тръгнах да бягам към вкъщи. Стигнах у нас, но вече беше късно. Майка ми и баща ми бяха мъртви. Реших да видя дали Алън и Бека са живи, но не можех даже да ги открия. Явно и те бяха мъртви, вече.
-Катрин... Катрин!-някой викаше името ми... гласа ми беше до болка познат. След това отворих очи. И видях Алекс до мен. Облекчих се след като разбрах, че е било само кошмар.