Приключих разговора удовлетворен от развитието. Ще помогна на това дете каквато и жертва да ми коства. Дина не си отиде от този свят напразно. Заклех се, че ще помогна на всяко невинно дете, обвинено в пристъпност и ще изпълня заръката си. Наоми няма да лежи в затвора. Не и с такъв адвокат. Ще получи най-добрият защитник, за когото дори не е предполагала, че съществува.
Запаметих номера на момичето в контактите си и натиснах зелената слушалка, за да съобщя новите новини. Не се наложи да чакам дълго. Детето явно е чакало с телефона в ръка, защото гласът му се чу в секундата на първия тон от повикването.
-Ало! Какво стана? Свързахте ли се с някой свободен адвокат? Ще ми помогне ли?
Засипа ме с въпроси, които нямах време да усмисля, камо ли да им отговоря. Притеснението и развълнуваността в гласа й си личаха дори през слушалката.
-Извинете въпросите ми. Просто съм наистина адски притеснена от случващото се в момента.
-Наоми, спокойно. Нали ти казах, че всичко ще се нареди?! Така и ще бъде. Обещавам ти го! Проведох разговор с един стар приятел от кантората. Утре ще проведем разговор отново очи в очи. Не бързай да уведумяваш полицаите, че търсиш някого от техните назначени лица. Мисля, че ще си намериш добър защитник.
-Благодаря ви! Не знам как да се отблагодаря за помощта -почти изхлипа обнадеждена
-Не бързай да ми благодариш. Трябва да отида при пациентите си. Ще се чуем утре след срещата с приятеля ми
-Благодаря отново и дочуване
***
След дълго и нетърпеливо чакане, почивката ми най-накрая настъпи. Запътих се в кафенето между болницата и кантората. Миро вече беше пристигнал и поръчал кафета.
-Извинете, свободно ли е мястото? -пошегувах се с другаря си, побутвайки го леко по рамото
-Тод! Мина почти година от последната ни среща -прегърнахме се и седнах на празния стол срещу него
-Въобще не си се променил. Надявам се и навиците ти да са непокътнати
-Не! Всичко си е по старо му! Радвам се да те видя, Мир!
-вдигнах чашата поставена на масата пред мен и отпих малка глътка -Горещо лате с кафява захар. Не мога да повярвам, че помниш.
YOU ARE READING
The Impossible One
Romance-По дяволите, какво правиш? -Взимам това, което искам. -Аз не съм вещ, Елиът! -Ти си много повече от това, сестричке! -Разкарай се от мен! Предупредих те за алкохола! -Забравяш, че аз съм голямото ти братче. Сега ела насам!-и отново долепи устни до...
