Не е реалност.

309 17 12
                                    

Стоях в прегръдката на Дани и не мърдах.Той се обърна към мен и ме погледна в очите.Усмивката му се показа и ме дари с продължителна целувка.Отдръпна се от мен.
-Мамииии-извика Дани а аз сбърчих вежди.Не схващах
-Мами мами мамиииии гладна съъъм-започна да вика Дани.Хвана ме за раменете и започна да ме тръска.Размърдах се и рязко се изправих.Разтърках очи и видях Мия да стои пред мен и да си играе.
- Мамиии най-после се събуди.Каза и се хвърли за голяма прегръдка.Боже как можах да си помисля..че отново ще го срeщна.
-Мия..миличка колко време спях?
-Може би около три четири часа..след като отидохме до магазина ти припадна на касата и една какича те доведе до нас..казва се Вивиан и живее в същата сграда в която и ние.Много е хубава и има голяма къдрава коса..хихи.-каза Мия и аз и се засмях-мами много съм гладна искам да амам.
-Такам съкровище какво искаш да амаш?Искаш ли да направя пица?
-Дам дам дам ди дам.-казваше мия пеейки си.
Изправих се бавно и тръгнах към кухнята.Извадих пеперони,кашкавал,доматен сос,босилек и готово тесто.Направих пицата и директно я бутнах във фурната.Запътих се към стаята си за да се облека защото днес бях на лекций.Избрах черни скъсани дънки и прилепнала по мен сива тениска.Вързах косата си на хубаво кокче и си сложих малко спирала.На вън валеше за това взех и черната си жилетка която стигаше почти до коленете ми.Точно си сложих едно колие и чух таймера на фурната.Отидох и видях Мия която стоеше и гледаше пицата във фурнта..засмях се напомни ми на Даниел преди време..много време.Отидох и я вдигнах след което я оставих на един стол пред масата.Сложих две чинии и извадих пицата на масата.Мия си взе едно парче и сладко започна да похапва.Видях че е 3:30 и набързо изядох последното си парче след което взех чантата си и обух сивите си платформи.Целунах Мия по челото и и казах,че бавачката ще дойде всеки момент..

*три часа и половина по-късно *
Току що свърших лекций и тръгнах с кората към вкъщи.Погледнах към небето и видях колко сиво бе то.Бе сякаш плачаше.Малките капчици вода се разбиваха по стъклата на колата ми и после плавно се спускаха надолу.Не знам защо,но Даниел ми се върти в главата прекалено много...

*гледна точка стейси*

Вървях към къщата на Джей и Даниел.Бях с коженото си черно яке,най обикновена сива тениска и белите си скъсани дънки както и черни лачени високи токчета. Косата ми бе свободно пусната а в ръката си държах чадър на черни и бели точки. Мислех за момичето,което видях в сградата на Вив..толкова приличаше на Джеси..тя ми липсва много.Но..едва ли някога отново щяхме да се срещнем..така ще е по-добре.Затворих чадъра си и позвънях на звънеца.Джъстин отвори, усмихна ми се,уви едната и ръка около талията ми като ме придърпа към него и нежно ме целуна.Усетих парфюма му и се усмихнах измежду целувката.Той ме погледна,усмихна се с перфектната си усмивка и се сгуши в свивката на врата ми.Усмихнах се и го дръпнах вътре в къщата.Казах му,че ще отида да направя топъл шоколад.След малко усетих как дойде и обви ръце около мен.Не отвърнах на прегръдката му.Зяпах в една точка,бърках шоколада и мислех за Джесика.
-Стейси...Стейс добре ли си..ехото..земята до стейсииии-усетих че джъстин ме вика и леко се сепнах.
-нда да тук съм всичко е наред-засмях се нервно.
-Стейс какво става?-попита ме Джъстин и сбърчи вежди.поех си дълбоко дъх и започнах да пелтеча.
-Ами такова..аз май...Не не едва ли..макар че..
-Просто изплюй камъчето!
-Мисля,че видях Джесика!-изстрелях на бързо а Джъстин се оцъкли.
-МОЛЯ?!Как така си видяла Джесика..нашата Джесика..Джесика на Дани която той остави когато тя беше бременна с неговото дете..точно когато тя раждаше..Джесика на която буква е татуирана нш ръката на Даниел.
-ДА СЪЩАТА ДЖЕСИКА ДЖЪСТИН.-казах и му подадох чашата от която все още излизаше пара.Погледнах го в очите и го гушнах.-Да кажем ли на Дани?
-Не и преди да сме сигурни бебчо.
-Не ме наричай така-казах и му се засмях.-тогава нека се върнем в сградата и без това ще се виждам с Вивиан днес..тя може да ни помогне а?
-Става..а сега ела тук.-каза Джей усмихна ми се и ме преметна през рамо.Започнах да се смея после той ме пусна на дивана,целуна ме и отиде да донесе чашите,взе одеало и опука пуканки.Дойде до мен,сгуши се и пусна филм.Забих ръка в меката му коса и започнах да го галя....

*Гледна точка Вивиан*
Играех си с малката сладка Мия,когато Джесика се прибра.
-Здравейте момичета.Как мина деня?-каза тя като събу платформите си и дойде да гушне Мия.Погледна ме и се усмихна а аз и върнах жеста.
-Всичко беше наред.Яде после малко поспа гледахме филмче като се събуди и до сега си играехме.Тя е наистина добро дете,госпожице.
-О,моля те наричай ме Джес..все пак сме на едни години.-каза и приветливо ми се усмихна.
-Мога ли да тръгвам защото трябва да съм в къщи в 18:30?
-О да разбира се.Изчакай само да ти платя.-каза тя и се запъти към чантата си.Извади 50 евро и ми ги подаде.
-Благодаря и довиждане.Чао Мияя.-казах а Мия дойде да ме гушне.помахах отново и излязох от апартамента.

Запътих се към близкия маркет защото Стейс и Джъстин щяха да идват у нас.Купих хубаво бяло вино,франзели, маслинова паста и продукти за салата.Върнах се в къщи и започнах да приготвям нещата.След което се запътих към спалнята си и си взех нещо по-хубаво за обличане.Сложих тъмно червен топ по мен с дълъг ръкав и ппилепнали по мен бели дънки.Сложих речно колие и добавих малко спирала и тъмно червило в тон  с топа.В точно 19:00 се позвъни на врата.Отворих и прегърнах Стейси,поздравих Джъстин и се отправихме към дневната.Имаше някакво напрежение.Отидох и налях в чашите виното и си запътих към тях.Подадох им чашите и пуснах тихо хубава френска музика от уредбата за обстановка.Заговорихме се и по едното време Джъстин от нищото изстреля:
-Вив..има ли някой нов в сградата?-погледнах Стейс объркано.
-Дда има едно момиче на 22-колкото нас,нова е и аз ходя да гледам дъщеря и.Защо?-Стейси се сепна.
-Как се казва?попита ме Стейс.
-Джесика,но защо?-казах и Джъстин си задави с глътката вино.Стейси се опули и видях как започна да пука пръстите си.Какво става?
-Вивиан трябва да те питам някой нещаза нея.-каза Джъстин-Така знаеш ли от къде идва.Къде учи и кой е апартамента и...и също така моля те опиши ми как изглежда.
-Ами знам,че идва от Лос анджелис и не знам къде учи..апартамента и е 434.Красива е.Морско сини очи,дълга права тъмно руса златиста коса почти кафява.
-Достатъчно-каза Джъстин и стисна очите си...

Следва продължение

Хеййййй мили моии❤от много много време не бях качвала просто нямах никакви идеи.Та надявам се да ви хареса и нали не си помислихте,че с Даниел наистина ще се срещнат😂та ако ви е харесала главата дайте по една☆и не забравяйте да коментирате.обичам вии💖

Аз и Той.Заедно!Tempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang