Аз и Той.Заедно!

Сблъсък

*гледна точка Стейси*

-Аз..аз искам да отида до тоалетна...-казах и се затичах към тоалетната на Вив, след което се хванах за мивката и измих лицето си.Морско сини очи..Лос Анджелис..всичко това кънтеше в главата ми.Джесика и бебето..което вече сигурно не е бебе,но дали е добре?Променила ли се е?Ами детето?Дали прилича на Даниел?..ще се побъркам.
Излязох от тоалетната и се запътих към Джей и Вив..

-Добре ли си Стейс?-каза Вивиан и Джъстин ме погледна притеснено

-Аз..да..просто за момент..да да добре съм.Вив може ли да кажеш на колко години е детето?

-Мисля,че три или четири..казва се Мия има огромни сини очи като майка си..

-И като на Даниел..-прекъснах я шептейки тихо..-А ние ще тръгваме да..Джъстин?Благодаря за всичко Вив ще се видим скоро..-хванах Джъстин за ръка и тръгнахме към вратата.

*гледна точка Джесика

Закопчах якето на Мия и намуших дългото си сиво палто.Обух сивитеси платформи и хвана Мия за ръка,след което излезнахме от апартамента.
Запътих се към асансьора и с Мия се смеехме на една шега,която каза.
Влязохме в асансьора и вътре имаше момиче и момче,които стояха с гръб към вратите на асансьора.Щом влязох чух как момчето изруга и се намръщих.Потупах го по рамото,но той не се обърна.

-Извинете?-казах
-Ехоо,Господине?-пълно игнориране-Може ли да се обърнете?Ехооо?-чух звънеца на асансьора и в този момент момчето и момичето ме избутаха и тръгнаха да тичат като невидели.'Колко луди хора има в този град'-помислих си,вдигнах Мия и закрачих към колата си.

*гледна точка Джъстин

- Мамка му,мамка му,мамка му-повтаряше Стейси.-това беше тя.това беше тя.БОЖЕ МИЛИ ДЖЪСТИН ТОВА БЕШЕ ДЖЕСИКА-извика,хвана ме за раменете,разтресе ме и направи стресната физиономия.

-Знам по дяволите,знам-изкрещях-Качвай се в колата.ВЕДНАГА.

*30 минути по-късно

-Ами сега ще кажем ли на Даниел?-попита ме
Стейс

-Аз не знам..ами не знам ако ами..-пелтечех..-Целуни ме,моля те..-казах и се хванах за главата.Стейси дойде до мен и хвана лицето ми в шепите си.

-Шшш-каза и нежно долепи устни до моите.-Аз и ти срещу всичко и всички,любов моя.

Тези думи накараха сърцето ми да забави ритъм,а главата ми да стане каша.Гласът и бе най-успокоителното нещо за мен.

-Обичам те..

-Знам,а аз теб повече.

*гледна точка Даниел

Шефа ме изпрати да намеря Джъстин.Идиота не вдигаше телефона си и се сетих,че щеше да е у Вивиан.Тръгнах с колата към кооперацията на Вивиан,но беше адски мъгливо и почти не виждах пътя.Роузими звънна.

-Кажи?-казах троснато
-Къде си?
-Отивам при Вивиан да забера Джъстин.-казах
-При Вивиан ли?Нямаш работа при нея по дяволите,Джъстин е в къщи и ти го знаеше отлично.-развика се
-Спри да ми викаш изобщо не знаех.Идвам си след малко по дяволите.-извиках и хвърлих телефона на задната седалка.Натиснах газта.Бях изнервен.За миг затворих очи.Опитах да натисна спирачката,но не се получи.Изгубих контрол над колата.Случи се нещо.Ударих рязко главата си във волана.Катастрофирах.

*Гледна точка Джесика

-Мия седни отзад в столчето си и затегни колана си.-Казах и и се усмихнах.Карах внимателно,но имаше мъгла навсякъде.Чух спирачки,които бяха развалени.Нещо ставаше срещу мен.Кола.Момче.Вряза се в предницата на колата ми и Мия изпищя,след това изведнъж започнах да се отпускам.Катастрофирах.

**Здравейте хораааа❤Не бях качвала от много време,нооо имах изпити ии беше трудно,но сега обещавам,че ще обръщам повече внимание на книгата.Дано да ви е харесало.Липсвахте ми.Мислите ли,че Дани и Джеси отново ще се срещнат?обичам ви💞