Because of you

2.

ГЛТ Холанд

Дилън ме гледаше постоянно . Това ме дразнеше толкова много.

- Има ли нещо ?- попита той.

- Не - направих фалшива усмивка.

- Защо се държиш така ? - продължи да нахалства.

- Как по - точно ?

- Питам те нещо нормално, а ти отговаряш с такъв тон - каза.

-Не си ми приятен - отново направих фалшива усмивка.

Учителката ни гледаше.

-Искате ли да ни споделите нещо ? - попита тя.

-Извинете ни.

Госпожата продължи с урока.Заради този щях да бъда наказана. Скоро часът свърши и се отправих към столовата.Взех си за хапване и се отправих към двора на училището. Гледах минаващите ученици. Приятелката ми Кира дойде при мен. Тя е умно и добро момиче. Не е от богато семейство , но мен не ме интересува това какви възможности имат приятелите ми .

-Как си ? -попита ме Кира.

-Супер . Ти ?- отвърнах.

Тя ми отговори, че също е добре и продължихме да разговаряме. След малко влязохме в час.

Часовете минаха бързо и се отправих към дома си. Имаше облаци.Много облаци. Личеше си, че ще вали. Забързах крачката си, за да не ме завали, понеже днес не бях с колата и нямах чадър. Колкото и да бързах усещах как малки капчици започват да капят. След няколко минутки заваля доста силно. Вече бях мокра и вървях колкото мога по - бързо.

Както вървях покрай мен мина едно БМВ и ме опръска .БМВ,което познавах много добре. Това беше Дилън. След като ме подмина се върна .Направих се, че не го виждам. Той натисна клаксона и спря до тротоара. Аз продължих все едно не се бе случило нищо.

- Холанд - извика той.

- Кажи ? - обърнах се рязко към него.

- Да те закарам ? - попита.

-Не,благодаря !

- Сигурна ли си ? - продължи да пита.

-Напълно - отвърнах.

- Значи няма да се качиш в колата да те закарам,а ще ходиш по дъжда ?

- И без друго вече съм мокра - продължавах да вървя, а той караше бавно до тротоара.

- Не се вдетинявай. Качвай се - продължи Дилън.

Вече ми писваше от неговата настоятелност, затова се качих. Качих се в колата и потеглихме към дома ми. Той знаеше къде живея. В този квартал всички е знаехме. Нали всички са от ,,елита".?

- Защо поиска да ме закараш ? - започнах с въпросите.

- Защото вървеше в дъжда - отвърна.

- Какво ти пука ? - задавах въпросите си един след друг.

- Все пак се познаваме, Холанд.

-Какво искаш ? Винаги има уловка в действията ти. Знам го не си прави труда да ме разубеждаваш.

- Не е така, но добре.

Скоро бяхме пред дома ми. Дилън паркира, слязох от колата и се прибрах. Не му казах нищо нямах и намерение.Качих се в стаята си и започнах да уча. По едно време получх обаждане от майка си.

- Холанд ? -заговори тя.

- Да .

- Оправи се до 20:00, защото сме на прием.

- Пак ли ? -казах отегчено. -Може да не дойда. Какво толкова ?

- Трябва да си там. Ти си ни дъщеря. Трябва да те познават - продължаваше да се обяснява .

- Добре, добре - отвърнах.

- До после - каза и затвори.

Това е некста . Надявам се да Ви хареса ! В следващата глава ще започне всичко.