Това е историята на едно момиче, което трябва да промени живота си. Холанд Мартин е дъщеря на едни от най-влиателните хора в града.Заради това тя се е подлаганла доста пъти на неща,които не иска да прави. Този път ще се преобърне всичко,когато трябв...
Отново трябваше да ходим на прием. Не обичах да ходя по такива неща. Всички те гледат толкова злобно, а в същото време ти се правят на приятели.Това е толкова досадно. Реших да облека бяла пола и бял, къс потник.Накъдрих косата си и бях почти готова. След като се гримирах бях 100% готова. Часът беше 19:45. След 15 минути щяха да ме вземат и да отиваме на приема.
К сожалению, это изображение не соответствует нашим правилам. Чтобы продолжить публикацию, пожалуйста, удалите изображение или загрузите другое.
Когато родителите ми дойдоха да ме вземат грабнах малката бяла чантичка и се оправих към входната врата. Обух бели токчета и отидох в колата при родителите си. Скоро бяхме на приема. Когато влязохме подозренията ми се оказаха верни. Там беше Дилън.Защо? Това де ядоса допълнително. Всички погледи се забиха в нас. Дилън ме погледна и направи лека усмивка. Тръпки ме побиха. Този продължава да се заяжда с мен . Вървях след родителите си, докато не се оказах на масата на О'Браян.
-Чакайте малко. Нали не се понасяте с родителите на Дилън ? - обърнах се към майка си и баща си.
- Тази вечер ще стоим при тях. Дръж се добре, мила - каза мама.
Не можеше да стане по -досадно.Не стига,че сме в една сграда, ами и на една маса трябва да стоим. Бях навела глава и от време на време родителите ми ме запознаваха с някакви хора, пред които се усмихвах. О'Браян не спираше да ме поглежда. Добре. Това вече е супер досадно.
- Как си ? - попита той.
- Какво те интересува ?
- Днес беше много мокра. Дори не каза и едно благодаря .
- Не съм те молила да ме закараш до вкъщи - дори не го гледах.
- И все пак...
- Остави ме .
Нещо ми направи впечатление. Родителите ни си говореха толкова сладко. Това не е нормално за тях. Тук става нещо. Приближих се до майка си и я попитах:
- Какво има ?
- Нищо - отвърна спокойно.
- До сега не сте водили толкова сладки разговори със семейство О'Браян.
- Това ми напомни ,че трябва да ти кажа нещо - майка ми ме издърпа към една стаичка.
Какво ставаше ? Влязохме и тя ме гледаше само.След минутка влязоха Дилън, майка му,баща му и моят баща. Добре.Това ставаше все по - интересно.
- Трябва да ви кажем нещо -започна майка ми.
- Не увъртай - подканих я.
- Ами..много добре знаете в какви отношения са фирмите ни. За да ги подобрим решихме да ви съберем с Дилън. Вероятно на по -късен етап ще ви сгодим - каза майка му.
- КАКВО ? -казахме двамата в един глас.
- Е, още няма да ви сгодяваме , разбира се. Първо ще живееш в семейство О'Браян - баща ми го каза с усмивка.
Надявам се новата глава да Ви е харесала !Очаквайте некст в понеделник 😊🔜🔜🔜
