School For Bad Girls( Bg Fanfiction With Harry Styles)

11: Sh-sh-sht

Страх ме беше.Няма какво да се правя на смела,признавам си,че никога през живота ми не ме е било повече страх,както в момента.Пред мен имаше 4-ма психопати,на които кой знае какво им минаваше през главата.

Чакай,чакай,чакай...Защо 4?Къде беше петия?Сякаш усетих погледа му жигосан на гърба ми.Какво беше по-страшно от убийци срещу теб?Убийци зад теб!Тези поне ги виждах,а онзи не можех.Не смеех и да се обърна.

-Каква си красавица,обаче...-каза единия.По-скоро приличаше на момче,а не на страшен убиец.Косата му беше мръсна и руса и прекалено дълга,беше мършав на вид,с малка уста и огромни черни очи.Определено очите му бяха най-стряскащото нещо в него.

-Да не си посмял,Адам!-каза приятелят ми от бара.-Пръв ще и се насладя аз.Миналия път я изпуснах,а сега нямам намерение да чакам.-след тези си думи се наведе и залепи мокра целувка на бузата ми.

Идеше ми да повърна от отвращение и в същото време да се ракрещя от ужас.Не знаех кое преобладава в момента.Май беше отвращението.

Опитах се да се отскубна от ръцете му,които ме стискаха за лактите,но той затегна още повече хватката си.

-Няма да ви доставя шибаното удоволствие да се гаврите с мен.-успях да изкрещя,въпреки страха.Можеше и да ме е страх,но гордостта винаги си намираше път.

-Ще умреш в тази стая,Кейтлин и да искаш и да не искаш.Никой не те пита.-разсмя се един друг,който беше много висок.А,смехът му беше толкова силен,че изпълни цялата стая и имах чувството,че тъпънчетата ми ще се пръснат.Или,беше това,или нервите ми бяха опънати до краен предел.По-скоро второто.

Четвъртия,който също беше русоляв и беше стар и целия в татуси.С някаква отвратителна бенка на лицето се приближи до мен.Божичко само при вида му ми идеше да повърна,а,когато залепи огромната си длан на гърдите ми,едвам се сдържах да не повърна.

-О,миличката...Сърцето и бие до пръсване.

Иззад мен се подаде петият.Беше млад,на около 25.Доста интересна възраст,за да се превърнеш в психопат.И,изглеждаше добре.Не беше нито висок,нито нисък.Нито прекалено мускулест,нито кльощав.Но,сякаш изпълваше малката стаичка.

-Пусни я Бен.-каза той на познайника от бара.Доста очудващо,но факт.Той ме пусна.