My life

Затворена

*гледна точка на Рокси*
Този пък какво иска от мен сега?!
-Ох, как не се радвам да те видя. Какво искаш?-попитах направо
-Да влезеш в колата.
-Мм не мисля, че ще го направя.
-Ще трябва, Рокси.
-Напомни ми защо.
-Влизай.-дръпна ме към него
-Какво искаш по дяволите?!
-Да влезеш. Спри да викаш. Влизай!
-Ама не искам.
-Не те питам.
Настъпах ги здраво, после го изритах между краката и тръгнах да бягам. Не спирах и не поглеждах назад. В един момент се изморих. Бях излезнала от пътечката към мястото. Обърнах се и колата беше зад мен. Майкъл викаше на шофьора. После усетих как някой ме дърпа силно. След като се спряхме видях Макс. Отново...да не ме следи?!
-Какво става?
-Нищо...предпазвам те.
-От кого или какво? От Майкъл ли?
-Мхм. Трябваше да го убием помниш ли? Не да го ритаме между краката..
-Следил си ме?
-Откакто излезе от болницата чакам да излезеш от къщата.
-Защо?Можеше просто да дойдеш.
-Не исках да те притискам.
-Сега си го направил така че. Вече няма значение...
Той се огледа и видя колко сме близо. Бяхме се скрили на някакво място...не знам как толкова бързо стигнахме тук и Майкъл не е дошъл още. Видях как иска да се наслади на момента, но разбра, че не бива.
-Е?Слушам те.
-Намерих къде живее този Майкъл и много информация за организацията, която води и всичко.
-Добре. Кога ще го направим? Трябва да кажа и на другите..
-Тоест Лена и момчетата. Казах им вече.
-Ъх..да на тях..
-Има ли нещо? Смисъл за кой мислеше? Приятелките си или гаджетата им или пък...онова момче заради което катастрофира?
-Не е важно. Направил си план. Сподели го де.
-Мии не трябва да е тук и сега сещаш се.
-Ахам. Утре в 11 те чакам с колата пред нас. Окей?
-Окей. Ъм..Рокси.
-Да Макс.
-Как си? Аз наистина съжалявам. Не ме изслуша като се видяхме днес и... Нещо да не е станало с онова момче?
-Хей..аз..а-аз добре съм. Няма ми нищо. И той...името му е А-алекс. -усетих как ще се разплача и той го забеляза
Прегърна ме нежно и силно. В този момент сълзите потекоха.
-Аз знам, че ти не ме харесваш по този начин, но може ли да сме приятели и да ми имаш доверие за напред?
Кимнах и се отдалечих от него. Излязохме от тези храсти или каквото беше и видях Майкъл.
-Пак се срещаме.
Макс застана пред мен, за да ме защити.
-Разкарай се.
-Много сърцераздирателен разговор. Направо ме просълзихте. Рокс виждам че не си губиш времето.
-Не ти дължа обяснение.
-Хайде без повече "игрички" влез в колата.
-Тя няма да ходи никъде с теб.
-Остави. Нищо няма да ми направи.
-Еейй вразуми се. Заповядай миличка.-отвори вратата, посочвайки я
-Ъм, Майк.
-Слушам.
-Може ли да му кажа нещо?
-Побързай.
Отдалечихме се, за да не ни чуят. Приближих се до Макс все едно ще му прошепна някой любовен стих.
-Запомни този скапан номер на колата и прати съобщение на Самър и Изабела.
-Ясно. Ще те спасим Рокс.
-Не ми казвай повече така...моля те. И няма за какво да ме спасявате. Идеята ми е да проследите този нещастник и да се свършва. Тоест-промяна в плана ти.
-Разбрааах. Айде пази се.
-Ще изсценирам нещо за пред него. Да знаеш..
-Хубаво.
Целунах го по бузата и го прегърнах. След това отидох до Майкъл. Кимнах на Макс незабележимо и влязох в колата. След като се отдалечихме той развали тишината.
-Еее? Как върви с новия?
-К'во ти пука?
-Харесваш ми когато си по-мила.
-Не ме интересува. Знам кой е целта ти. Защо мен?
-Хм..ти си 'душата' им. Всички ще си омрът за да те върнат обратно. Искам размяна.
-Кой ще ме замени за Сам?
-Алекс например.
-Алекс...той е в Калифорния.
-Не ми се прави. Видях ви днес по-рано. Можех да те взема във всеки един момент, но исках да си починеш малко.
-Ехе кой е станал съобразителен.
-Нда.
-Къде отиваме?
-Някъде далеч от Лондон. Зависи как ще се държиш. Може и да не излезнем от Англия.
-Окей.
"Дано тези идиоти се справят, че май за пръв път е сериозен. Пфф...още имам телефон". Изкарах си тела от джоба и тъкмо да го отключа и той го изхвърли през прозореца. "Знаех си..."
-Мерси. Тъкмо и аз това щях да направя.
-Да бе аз видях.
-Е, какво? Няма да ме вържеш или набиеш?
-Епаа! Рокси ти си стара приятелка недей така. Не го заслужаваш за сега.
-Лел. Браво на мен.
-Аха.
Един час седим в колата и аз си играя с косата си. Умрях от скука бее. Ужас.
-Няма ли поне да пуснеш музика?
-А да. Да беше казала по-рано. Скоро ще пристигнем.
-Върпосът е къде?
-Мии ще видиш. Водя те при един...приятел.
-Ахам. Кой приятел? Не помня да имаш такива.
-Имам. Повярвай ми.- най-нахално ми намигна и се обърна
Скоро колата спря пред огромни порти. Отвориха ги и се откри огромен двор с красиви червени рози. Пред мен се яви нещо подобно на замък. Направо нямам думи. Този да не ме смята за Рапунцел?!
-Хей. В коя кула ще ме затвориш?
-Няма да те затварям. Е, поне не сама.-отново ми намигна
-Нямам търпение да видя с кой.
Оставихме колата в гаража и най-сетне излязох. Тъкмо да се огледам и някакво момче дойде до мен.
-Ъм...това ли е приятеля ти?
-Да. Това е Зейн.
-Приятно ми е.-каза той
Беше много по-висок от мен.
-Сега се чувствам като лилипут...
-Красива си дори и за лилипут.
Взе един кичур от косата ми и се заигра с него. Аз се отдръпнах.
-Майкъл.
-Дап.
-Какво сега?
-Чакаме.
-Тук?
-Не. Елате.
Тръгнахме не към вратата за замъка, а към задния двор..мисля. Видях една стълби надолу посредата на двора. Слязохме по стълбите и той отвори вратата. Имаше две стаи и баня до колкото виждах и предполагах оттук.
-Защо две?
-Зейн? Забрави ли го?
-Моля? Той какво е направил?
-Нищо. Ще те наглежда.
Нищо не казах. Супер. Сега ще съм с някакъв великан-откачалник.
-Настанявай се.
-Нямам багаж.
-Вярно. Емии какво да кажа. След малко ще ти донесът храна. Помни че навсякъде има камери.
-Хубаво.
Пльоснах се на дивана. Да..имаше диван и маса с два стола. След това коридор и две стаи. Лошото е че ще ползваме една баня.
-Как си?-попита ме Зейн
-Да не са ти промили мозъка?
-Не помня да се е случвало.-усмихна ми се с 50 каратовата си усмивка
-Не е нужно да помниш...
-Ясно..не си в добро настроение.
-Дам.
Станах и тръгнах към едната стая. Той вървеше след мен.
-Какво искаш? Нямам право на лично пространство ли?
-Нещо такова. Казваш го зле.
-Да няма да спим и в една стая? Имаш си.
-Това е килер...не стая.
-Моля?!
-Не смятах, че едно 18 годишно момиче ще има против да спи с мен.
-Да, но има. Аз не смятах, че когато Майк каза че ще се запозная с теб ще спа до теб.
-Еми. И двамата сме сгрешили.
Отворих вратата и легнах по корем на леглото. След няколко секунди се обърнах към Зейн. Той...не знам какво си е помислил, но се събличаше. Беше останал само по боксерки и чорапи.
-Зейн?
-Аха.
-Защо? Защо ми го причиняваш?
-Ти легна и.. Реших, че ще ти хареса, а и аз така спа.
-Ще спя на дивана ясно?
-Не. Майкъл каза в една стая.
-Не ми пука!
-Рокси не ме карай да правя лоши неща.
-Ще те карам! Откачалник!-отидох до него и го ударих здраво в ребрата
Излязох от стаята и тръгнах към вратата за навън. Беше заключено. Взех нещо и тръгнах да удрям и да я ритам с крака. Щях да я разбия ако този не ме беше хванал.
-Спри се!-удари ми шамар
Беше ме допрял здраво до стената. Изплюх се в лицето му.
-Пусни ме!
След това чух, че вратата се отключва. Избутах го и се затичах към нея. Беше дошъл някакъв човек с поднос. Храната. Сега е момента. Няма да стигна до никъде сигурно, но няма нищо. Блъснах го и тръгнах към стълбите. Заизкачвах се бързо, но спрях, виждайки Майкъл.
-Първи опит-неуспешен.-каза той и ме хвана
След това усетих, че нещо ми забиват във врата и стана тъмно пред очите ми.
~след 3 часа~
Събудих се. Погледнах часовника. Беше 20:45. В стаята на мен и Зейн съм и лежа на леглото. Опитах да стана, но ми се зави свят. После някой ме придърпа към себе си. Беше той. Аххх няма да се оттърва.
-Има и по-зле. Може да висиш оттам.-посочи ми тавана и две вериги които висяха от него
Щяха да ме заковът там?! Оле не..после какво ще ме удрят с камшик докато не ми съдерът кожата? Ужас.
-Млъкни.-казах и се обърнах
Сетих се за ножчетата в маратонките си. Ще ги използвам, но не сега. Много е скоро.