My life

•Глава 41•

*гледна точка на Рокси*
Търсихме навсякъде, но я нямаше сякаш се бе изпарила. Прибрахме се изтощени у дома, аз легнах на познатия диван и затворих очи. Постоянно онова момиче ми се въртеше в главата.
-Дилън спри се!-чух вика на Ник и Из от другата стая
-Какво става пак?-караха се през целия ден и ми беше тотално писнало
-Не ми пуска компютъра! Няма батерия и е прегрял. Няма какво да направим повече днес за Сам. Или поне за сега. Не стига, че си виновен ами продължаваш да създаваш проблеми!-извика Ник, беше супер нервен, до сега не съм го виждала такъв. Той беше от хората, които рядко показват тази си част.
-Млъкни бе! Много знаеш какво ми е на мен!-развика се Дилън
Аз отново легнах на дивана. Опитах се да не обръщам внимание, но не спряха. Алекс седеше срещу мен и ги гледаше, Изабела горката се опитваше да ги разтърве.
-Хора.-започнах бавно
-Какво искаш?!-озъби ми се несъзнателно Ник, но после се извини веднага
-Млъкнете малко!-каза Алекс и те спряха
-Така... Всички сме изнервени, но се нуждаем от почивка. Търсихме я цял ден навсякъде, където се сетихме.  Нека до края на деня оставим това на страна за малко. Утре ще измислим нов план, но ще я намерим, защото е в Калифорния.
-Хубаво.-тросна се Дилън и излезе. Изабела тръгна след него, но не успя да го спре.
-Човек, остави го да прочисти мислите си. Наистина е напрегнат до краен предел.
-Ще си дойде. Дано не свърши някоя глупост.
-Оффф защо стана така?-въздъхна шумно Из и седна на земята
-Еми, шанс. И това ще мине.
-Ще мине и ще се появи отново Майкъл. Ще трябва да го убием и нови проблеми. Няма спокойствие, мамка му!-извика на последното изречение и скри лицето си с ръцете. Никога не я бях чувала да псува до сега. Дадох знак на Ник и той ме разбра веднага. Взе я на ръце и я качи в стаята им. Аз станах и направих няколко сандвича с портокалов сок. Сложих два сандвича и две чаши на една табла и ги занесох при тях.
-Ето. Починете си и забравете за това засега.-Ник ми кимна и продължи да гушка Из
Върнах се при Алекс, който вече беше започнал сандвича си. Той ми показа с ръка да седна до него и аз го направих след което взех своя сандвич. Наядохме се набързо и аз разчистих. Върнах се при него, той още седеше на дивана и гледаше в една точка. Докоснах го по връта и той трепна притеснено.
-Хей, няма нищо.-казах спокойно
-Обичам те.-целуна ме, беше дълга изпълнена с чувства целувка. Отделихме се чак, когато нямахме въздух. Усмихнах му се и повторих случилото се, вкарвайки малко страст и повече нежност. Той ме придърпа да седна в скута му и ме прегърна. Седяхме така дълго време, Алекс си играеше с косата ми и ме целуваше по връта или където реши, а аз си ровех из телефона и отвръщах на целувките му. Стана късно и клепачите ми натежаваха. Алекс разбира се, забеляза това и ме взе на ръце. Аз го прегърнах и ме качи в стаята, като леко и внимателно ме остави на мекото легло.
-Трябва да си облека пижама.-измънках почти заспала
-Ще се погрижа за това.-той се усмихна и в очите му се изписваше удоволствието от задачата, която щеше да свърши. Не обърнах много внимание на това, което щеше да прави и се отпуснах. Усетих как той сваля блузата ми и ми облича друга, а след това направи същото и с късите панталони. Забелязал усмивката ми Алекс се вмъкна под моята завивка.
-Не се прави, че спиш.-леко вдигна тениската ми и погали коремчето ми,което ме накара да се засмея.
-Спяя!-казах и се свих на кълбо
-Да бе. Сега и викаш на сън.
-Така си е.-обърнах се към него и му се изплезих
-Добре, че ти не беше изчезнала.-каза той и мило ме погали по косата
-Това е Сам! Да не би да е по-маловажна?!-викнах аз и се отдръпнах от него
-Ами за мен ти си най-важната. За Дил е тя, а за Ник е Из. Нормално е да говоря така.-оправда се
-Не ми говори така, докато нямам представа къде е, как е и дали не е с лоши хора.
-Извинявай любов, не мислех, че ще се убидиш така.
-Та тя ми е сестра!
-Не ти е кръвна.
-И Из не е кръвна, но са ми сестри. Внимавай как говориш за тях.
-Окей. Извиних се. Приемаш ли го?
-Не си обедителен.-смръщих се аз
-Ее какво да направя сега?-попита Алекс, а на мен много мръсни неща ми минаха през ума. Той забеляза перверзната ми усмивка и започна да ме гаделичка.
-Не си мисло такива неща, перверзницее!
-Н-недей. Сприии!-виках, смеейки се
-Офф, кого заблуждавам?! И аз си мислех това.-засмяхме се двамата и се целунахме страстно
-Обичам те, Алекс!-казах и го целунах по носа.
-И аз теб!-каза той и ме целуна страстно, като задълбочи. Това момче ме подлудява..
-Роксии?
-Какво искаш?
-Хмм...-измънка той, правейки се че мисли нещо, но перверзната усмивка веднага се появи на лицето му и аз се сетих какво иска.
-Не! Не е момента за това!
-Ама аз искамммм.-замрънка като малко дете в детската градина, което иска играчката си
-Като всичко се оправи. Хайде остави ме да спя.
-И ти го искаш!-скръсти ръце
-Ъм...млъкни! Спи ми се.
-Апфф човек да не поиска нещо от теб.
-Все едно не знаеш какво искаш.
-Не е трудно...ще ми отделиш поне час и толкова.
-Изморена съм.
-Оф, добре. Айде спи тогава.-тръгна да става от леглото, но аз го спрях, дърпайки го за шортите
-Ти също ще спиш. Къде тръгна?
-Ей, ей. Пусни ми шортите момиче, каза че не искаш.
-Лягаш до мен и спиш.-наредих му
-Окей, шефе!
Съблече си тениската и аз го хванах за ръката, за да легне отново до мен. Скоро отново бях в прегръдките му, опряла глава на гърдите му. Можех да усещам топлината, която обливаше цялото му тяло и се пренасяше върху мен. Усмихнах се леко, което го накара да ме прегърне по-силно и да ме целуне нежно.
-Сигурна ли си, че няма да го направим?-попита все още с надежда
-Дап. Няма да е.-намигнах му и се сгуших повече. Скоро се отпуснах в прегръдките му и заспах.
Виковете вкъщи ме събудиха от сладкия и спокоен сън, който възвърна част от енергията ми. Станах рязко и леко ми причерня. Изчаках да ми се оправи и се отправих към чутия вик. Влязох в стаята на Ник и Из.
-Какво става?-нахлухме аз и Алекс, притеснени. Те само ни погледнаха засрамено, че са ни събудили и наведоха глави.
-Ъм..
-Какво стана питахме!?
-Нищо важно. Лягайте си.-почеса се зад врата Ник
-Никълъс! Какво беше това?!-изнерви се Алекс
-Ми...Из.-погледна към приятелката ми
-Какво Из?-попитах объркано
-Т-той ми предложи брак.-каза, треперейки след което аз изкрещях
-Каквооо?!
-Мхм.-кимнаха двамата
-Та вие сте само на 19!-викна Алекс след мен
-Вярно е, но се обичаме.
-Рано е за такива неща, братле.
-Радваме се за вас, искаше да каже Алекс.-сръгах го в корема
-Ауу!-извика той.-Добре, но какво ще кажат нашите? Не може да го направите.
-Значи ще го отложим.
-Поне на 20 и нещо бе хора. Бързате много с тези неща. Та Изабела е още девствена.-казах по-спокойно, но думите ми засрамиха момичето
-Е, работим по въпроса.-каза Ник
-Човек забрави това за сега.
-Хубаво деее. И без това се шегувахме.-засмяха се
-Искахме да видим реакцийте ви. Измислихме го след като се извиках.
-Ама защо го направи тогава?-още повече се умотах в тези обяснения
-Защотоооо...Никълъс ми показа една снимка, която е качил във фейсбук.
-Е и?
-Абе няма значение. Айде продължавайте да спите и толкоз.
-Чакай, къде е Дил?
-Не се е прибрал.
-А колко е часа?
-Рано е още, има време. Не е късно вие просто бяхте изморени и спяхте следобеден сън ли, не знам.
-Ахам. И колко рано е?
-7:30 следобед.
-Ооо сериала почва скоро!-възкликна Изабела, при което всички се засмяхме.-Каквооо?
-Нищо. Отивай.-показах й вратата и тя се отправи натам.
*гледна точка на Самър*
Прибрах се и малко разчистих апартамента си, че бях разхвърляла. Скоро стана време да идва Сара и аз седнах на дивана, чакайки. След малко се звънна на вратата. Скочих от дивана и отидох да отворя. Но когато отворих....не видях нея..