Sweet Serial Killer

1.

Затягам още по-здраво веригата около крайниците му и пускам 200 вата ток да се плъзга по цялото му тяло. Чувам писаците му,които допринасят за усмивката на лицето ми. За последно го разтърсвам с електричество и злобния ми поглед не изостава, а го изпива. Аз изцеждам всяка една капка живот от него до последната.

Отивам до масата с мъчителни инструменти и си харесвам гайчния ключ. Връщам се обратно при масата за мъчения, но преди това взимам 10 пирона и чук. Заковавам по един пирон на всеки пръст,така че да не се движат и с гайчния ключ счупвам всяка една негова кост в областа на ръцете. Сподавените му викове ми подсказват,че колкото и да се е предал, болката е сравнително по-голяма.

Тцъкам с уста при умолителния му поглед,но дори и да го пусна няма да може да стигне далеч с пълзене,защото счупих краката му с менгеме.

Виждам,че вече се е примирява със смъртта и я чака с отворени обятия да дойде по-скоро.

-Не,не,не! Ти няма да умреш сега! Не и толкова скоро!-казвам успокоително в ухото му. Той извръща глава към мен с последни сили и с огромни усилия,понеже стегнатия нашийник му пречи. Изплюва се в лицето ми и се усмхва доволно,но моята усмивка става по-широка и от неговата при вида му как се дави в собствената си кръв.

-Ще гориш в ада,кучко!-казва с последни сили,а аз туко-що се връщам при него с добре заострен нож. Заставам зад него над главата му и погалвам оголената му шия с ножа. Заставам пред него от двете му страни и го поглеждам с изпепеляващ поглед право в изморените му очи.

-Пази ми място тогава, Ричард!-казвам на висок тон и прерязвам гърлото му. От там избликва силна струя кръв,с която се окъпвам в нея,а изтеричния ми смях не закъснява.

Покрита с кръв аз ставам и събирам вече малкото останала кръв от врата му и я облизвам наслаждавайки се на вкуса и.

Кръв,кръв,кръв, моето любимо нещо!