Пропуснато Обаждане - Missed Call (on hold)

1.

" Ти?!" попитах изненадано, след като свали чувала от главата ми.

Усетих как всеки мой косъм настръхна, как всички части на тялото ми изстенаха. Носът ми се изпълни с онази миризма на страх. Моята миризма.

" Изненадана ли си? Толкова време прекарахме заедно, а ти така и не се досети. А ми изглеждаше умна..."

" Но как?" сълзи започнаха да се стичат по лицето ми.

" Не как, а защо. Това е по-правилния въпрос."

Той придърпа един дървен стол и седна до мен, премятайки падналия рус кичур зад ухото ми. Приближи се по-близо, а аз моментално изтласках туловището си, колкото беше възможно назад, след което прошепна в ухото ми, карайки ме да настръхна отново.

" Защото беше забавно да гледам окървавените лица на всички. Включително и на любимия ти." засмя се той и се изправи от мястото си.

3 месеца по-рано...

Както обичайно, първото нещо, което правя и което, вероятно, ми отнема най-много време е да се гримирам.
Когато майка ти е една от най-известните бизнес дами в Калифорния, притежаваща две компании по развитие на козметиката, можеш да си позволиш колкото си поискаш гримове. А и те ме успокояват, защото докато се гримирам забравям за всичко. Всеки път обичам да изпробвам някоя нова техника, но това не ме прави една от онези наконтени кукли.

Щом приключючих с "мацането", както обичаше да казва Райън - гаджето ми, се облякох набързо с бяла тениска, дънки, сложих високи обувки, за да "увелича" размера си, и се насочих към трапезарията.

Сега, когато майка ми е на конференция в Швеция, а баща ми на делова среща в Чикаго, на масата беше само по-голямата ми сестра - Аманда, която дори не си направи труда да ме погледне. Не го правеше, не защото ми беше сърдита, а защото с нея от малки не се разбираме.
Макар и да имаме 3 години разлика, тя никога не се е държала като по-голямата ми сестра. Причината е истинския ми баща. Нейният е оставил мама, след като се е родила и никога повече не се е появил. На следващата година майка ми се е запознала с моя баща и двамата се оженили. После съм се появила и аз. Аманда никога не ме е приемала за своя сестра, макар да сме от една майка. Както всяко семейство и ние си имаме проблем и това е нашия. Някак си съм свикнала, но е имало много дни, в които ми се е искало да има някой, на когото да мога да споделя проблемите си, освен с приятелките си.