Пропуснато Обаждане - Missed Call (on hold)

7.

Още преди да сляза на долния етаж у дома, чух гръмко викане -майка ми. Излязох набързо от стаята си и се насочих към хола, откъдето се чуваха крясъците.

" Как така не си знаел къде е?!" извика тя.

" В един момент беше на партито и в следващия я нямаше. Дори Лиса и Анна не знаеха."

" Какво става тук?" попитах майка ми и Райън, които продълажаваха да спорят.

" Грейс, добре ли си? Когато майка ти ми каза какво се е случило..."

" Добре съм." отвърнах на Райън, който веднага се затича към мен,  щом ме видя.

" Защо не ми звънна? Ако знаех, че си в беда щях да зарежа всичко и да дойда."

" Звънях ти, но не си вдигна телефона."

" Но той не е звънял."

" Бил си твърде пиян, за да заблежиш. А и казах на Том да те наглежда,  но явно не го е направил."

" Том? Той също си тръгна. А за пиенето - пих половин чаша и не ме хвана, бях трезвен."

" Какво? Но как тогава... Как е възможно?"

*******

" Има ли шанс някой да ти е взел телефона и да не си усетил?" попитах Райън, докато вървяхме по пътека към входа на училището.

" Не мисля. При мен бяха Джак и Чарлз и..." изведнъж той млъкна и се спря.

" Райън, какво има? Кой друг е бил с теб?"

" Едуард."

" Новото момче?"

" Същият." отвърна Райън и ядосан се насочи към сградата, а аз тръгнах след него, без да знам къде точно отивахме.

Райън отваряше подред вратите на кабинетите и накрая влезна в този по Биология. Погледа му се спря върху момче с кестенява коса и зелени очи, което беше седнало върху чина и флиртуваше с две момичета. Райън не се поколеба, насочи се към него и го дръпна за тениската.

" Какво ти става бе, брато?" попита го Едуард.

" Какво направи снощи с телефона ми?"

" Какъв телефон?"

" Не се прави на ударен! Знам, че ти си го взел, докато Грейс ми е звъняла!"

" Пич, да не би да е имало нещо в колата ти снощи, защото мобилния беше при теб през цялото време. А и за какво ми е да говоря с гаджето ти?"