Dead, but not exactly

Животът 'мечта'

-Знаят ли изобщо хората какво искат? Всеки би казал "ти имаш идеалният живот, какво не му е хубавото? Бих дала всичко, за да съм на твое място." Не разбират ли? Не разбират ли?! - изливаше ядът си Беки върху една блондинка, която я гледаше стреснато. -Съжалявам Вал, просто, просто се ядосвам.
-Няма нищо Бекс, но трябва малко да си сдържаш нервите.
-Знам, но кой би искал да е мен?
-Те искат опаковката, не другото...
-Какво имаш предвид?
-Това, че искат да изглеждат като теб и да имат същото самочувствие. А и също... - каза блондито и посочи едно момче, то я видя и те си махнаха взаимно.
-Еее да, но на него само опаковката. -каза Беки и отпи от шейка си.
-Гаднаа - каза Валентина
-Какво става сладкиш? Вал? - каза момчето, което Валентина посочи преди малко - Джак
-Какво да става, говорим си за теб. - каза Бекс без даже да го погледне.
-И какво за мен - каза момчето със самодоволна усмивка
-Че си пълен смотльо. - каза брионетката и се изправи срещу него - Смотльо си, защото вместо да дойдеш веднага при приятелката си, ти ходиш при някакви други момичета.
-Но те са мажоретките и понеже имаше промяна трябваше да им кажа кога е следващата им тренировка.
-Аха - погледна го невярващо момичето - ще го запомня
-Ооо, Бекс, не можеш - каза и я целуна, тя отвърна на целувката, а всички ги гледаха. Това не беше необичайно, тя е кралицата на училището, а той - капитан на училищния отбор по баскетбол. Те бяха идеалната двойка, поне според всички освен Беки. Звънеца би и всички отидоха по стаите.
Естествено Беки и Вал стояха на един чин. Бяха в гимназията за предпоследна година и не внимаваха много в часовете. Господина по литература закъсняваше, както обикновено. В стаята влезе млад мъж и всички станаха. Той подаде знак с ръка и те седнаха.
-Знаеш ли, че всички говорят, че Кейт и Матюс са имали нещо. - прошепна Беки
-Господина и Кейт от горния клас? Уооу. - възкликна малко по-шумно Вал.
-Да, госпожице Питърс, знам какво се говори. - каза мъжът и се приближи до нея - но знам и също кой пуска слуховете. - каза и погледна към Бекс - не може ли просто да ми кажете в лицето, че не ме харесвате и готово. - завърши и после отвори учебника си. - Отворете на страница 34 и направете упражнение 7, Роузи, ако обичаш, ела и го направи на дъската, а после ще те питам няколко въпроса.
Часът мина и звънецът би. Всички излязоха от стаите, само едно момиче се опита да влезе в стаята на година по-малките от нея.
-Какво търсиш тук? - попита я Роузи и й се изпречи на пътя
-Зубърке, я ме остави да мина, а ти си решавай задачите, че в друго надали те бива. - каза Кейт и изблъска другото момиче
-Ето, виж, защо инъче ще идва? - каза Беки и посочи Кейт
-Господине, искам да питам нещо.
-Да?
-Искате ли билети за опера? Много хубава опера. - каза и леко дръпна блузата си нагоре.
-Нне не, не знам - каза Матюс и се почеса зад врата усмихвайки се странно и гледайки към повигнатия край на блузата на Кейт
-Заповядайте. И да ги разгледате добре! - каза момичето излизайки от стаята.
Мъжът видя, че това не са никакви билети, а е бележка, на която пише "Аз, ти, парка на мечките, самотната пейка по залез?", стана му неудобно от прочетеното, затова скъса на две бележката и я хвърли. Беки не можеше да не разбере за какво става въпрос, затаова отиде и погледна в кофата, беше я гнус да пипне, затова видя само част от бележката, на която пишеше "...ечките, самотната пейка, по залез".
-Къде има самотна пейка? - питаше Бекс
-Парка на мечките? Нали там има една пейка, която е заобиколена от дървета и храсти, може на нея да й викат така. Предположи Вал
-Точно! - каза радостно брионетката - Така идеално се довършва частта от бележката, защото не виждах изцяло първата дума, а само -ечките, значи мястото е паркът на мечките. Ще сме там по залез.
-Но, дали господина ще отиде?
-Да и не го наричай господин, та той може съвсем спокойно да ти е гадже. - скастри я Беки
-Пфуу, не мога да си го представя.
-Аз пък мога - каза Бекс, ухили се и направи сърце с ръце.