Dead, but not exactly

Убийство?!

-Да гоподин полицай, двете тела бяха тук. - обясняваше се едно хилаво момче
-Но сега ги няма, както сами можете да видите. - заяде се полицая
-Да, но има две кървави петна.
-И това виждам, сега да преминем към същественото, лицата на жертвите виждаха ли се? - строго зададе въпроса си полицая
-Да виждаха се, но не ги позвавам.
-Можете ли да дадете описания на художника ни?
-Разбира се. - съгласи се момчето и отиде при художника
-Да се надяваме, че все някой ще ги познае. - тихо недоволстваше полицая
Когато портретите на убитите бяха готови ченгето пожела да ги види.
-Вал... - каза той и сложи ръка на устата си - Т-това е племенницата м-ми - едвам изрче и седна.
-Добре ли сте господин Питърс.
-Т-трябва д-да звън-звънна на брат си. - каза той и взе телефона си - Ало, братко ела в парка на мечките.
-Къде точно и защо?
-Просто трябва да дойдеш, ела в края на парка до паметника на мечката с мечето.
-До пет минути съм при теб.

*След 5 минути*

-Хайде Джон, нямам време такаче казвай. - припря го бащата на Вал
-Познаваш ли това момиче? - попита полицая и показа портрета на Валентина
-Шегуваш ли се? Това е дъщеря ми, не можа ли сам да потвърдиш?
-Успях, но исках да съм сигурен. А това момиче познаваш ли го? - каза и показа другия портрет
-Да това е нейната приятелка, Беки, винаги са заедно. Сега ми кажи защо съм тук.
-Майк, не искам да ти го казвам, дори не искам да го изричам, но Валентина и Беки са били... убити.
-Моля, мъртви. Не, дъщеря ми не е мъртва!
-А снощи прибра ли се?
-Не! - извика още ядосан Майк, но после се осъзна - Не Джон, не! - каза и го прегърна - Как ще кажа на майка й, та тя ще се побърка. Кажи ми как, как изгубих единствената си дъщеря?!
-Спокойно, и аз го преживявам. - опита се да го успокои.

*12 часа по-рано*

-Искам да умра! - каза Беки и прегърна приятелката си
-Недей скъпа.
-Точно! - извика Бекс - Това е решението!
-Не, не, не, няма да се самоубиваш! Аз какво ще правя без тебе, а и Джак не си заслужава.
-Тогава и тебе ще самоубием! - решително каза Беки
-Моля?! Това не ли мое решение?
-Ти сама каза, че не искаш да си сама, а аз не искам този живот повече! Осъзнах, че ако аз изчезна - изчезват и проблемите ми! - каза Бекс и проби единия си пръст с игла, винаги имаше игла и конец, постоянно нещо й беше скъсано.
-Не Бекс, не се самоубивай! Не си заслужава! - опита се да я успокои Валентина
-Вал, къде си видяла човек да се самоубие с игла?! Спокойно имам план.
-Нали мен няма да ме дупчиш?