"Life" - Beginning || j.jk

제1장

Излязох от болницата и вдишах от "чистия" въздух на Сеул. Естествено, като умен човек си сложих маска и продължих по пътя си.
Имах чувството, че този град ме убива още повече. Сякаш животът иска още и още, за да умра.
Влязох в нас и събух обувките си.

- Мамо, върнах се!

- Какво ти казаха докторите?

- Абсолютно същото.

- Сигурна ли си, че не си изморена след лечението? Има храна в хладилника и ти купих още лекарства, защото почти бяха свършили. Почини си още малко.

Майка ми си е втълпила, че ако пия лекарства ще се оправя, защото съм "още в началото". Чувам тези думи поне по 57 пъти на ден.
Да, броя ги.
Но не мога да я виня. Баща ми я е изоставил когато е забременяла с мен, баба ми не е в добро състояние...
Леля ми се грижи за нея и не работи, заради което. Тежко ѝ е.

- Добре съм. Благoдаря ти.

Влязох в малката си стая и започнах да се преобличам за работа.
Опитвам се да помагам на мама с разходите. Все пак тя ми плаща за лечението ми.
Ходя всеки ден при баба. Просто да водиш разговор с нея е нещо, което не мога да опиша просто с думи.

- Излизам за работа! - извиках аз от стълбите и тръгнах да се обувам.

- Моля те, пази се! - извиква и тя от кухнята. В нашата къща само се вика.

- Обещавам!

Слязох от автобуса и се запътих към кафенето, в което работя. Миризмата на кофеин ме удари още с влизането. Мразя кафе, но се налага. Едва ли някъде другаде ще приемат някой с толкова интересен график като мен.

- Здравей, Ким Ха Ри! - поздрави ме Юн Джу и леко ѝ кимнах. Тя вече е свикнала да не ѝ обръщам особено внимание. - След малко ще отворим.

- Наясно съм.

Принципно не бих се заяждала, но имах много дълга нощ и обикновенно в такива дни съм раздразнителна .

- Извинявай, исках просто да завържа разговор. - усмихна се.

Наясно съм какво се опитва да направи, но ме ядосва, че дори след толкова време все още се опитва.
Нищо не казах и оставих нещата си зад бара.

- Има ли причина да не ме харесваш? - изведнъж застана пред мен.

- Юн Джу, моля те. Не искам да говоря днес.

- Не че си говорим принципно. - каза под носа си. - Сигурно ме мислиш за много досадна, защото постоянно ти се бъркам, нали? - засмя се леко. - Не очаквам да сме много добри приятелки, просто като колежка се притеснявам за теб.