"Life" - Beginning || j.jk

제17장

- Моля те, нека да се преструваме, че това не се е случвало.

Бях толкова отчаяна!
Никога повече алкохол. Никога!!!
Искаше ми се да потъна в земята от срам.

- О, има още.

- Не!

- Мхм, Хосок се прибра и видя всичко. - каза през смях Джънгкук.

- Ох, какъв срам. - започнах да роша косата си.

- Спокойно. - хвана рамото ми и ме подпря на ръдите си. - Само аз ще ти се подигравам.

- Ужасен си. - бутнах го от себе си и скръстих ръце.

- И аз те обичам. - потупа ме по главата и усетих силна болка.

- По дяволите, кога ще спре да ме боли главата?

- Повърна само 3 пъти. Не се оплаквай.

- Просто забрави, че съм пила и съм правила такива неща. Моля те.

************

Отново лежах в болничната стая, чакайки Джънгкук да дойде.
Беше твърде странно. Преди няколко дни, той ми каза, че е нормално косата ми да пада, обаче...
Обаче сестрата ме предупреди чак сега.

"Възможно е скоро да започне окапване на косата и спиране на растежа на ноктите. Не се плашете, част от лечението е."

Възможно е лечението да върви много добре, или пък много зле...

- Ха Ри-а! - щастливо ме поздрави Джънгкук. - Как е малкото ми пиянде?

- Ще те фрасна и ще ми хареса. - взех чантата си от малкото диванче. - Къде ще ходим днес?

- Починала ли си си? Ако си изтощена, може да те прибера и...

- Не, наистина ми се ходи някъде.

Бях много изморена, но не исках да оставам с мислите си насаме.
Свих устата си в тънка линия и хванах ръката му.

- Какво избра да правим днес? - попитах го като вече излизахме от болницата.

- Вземи това. - той спря на място и извади една каска от чантата си

- Ще се науча да карам нещо? - възкликнах с усмивка.

- Дап, отиваме на рампите.

Заподскачах намясто и накрая го прегърнах. Това щеше да е забавно.

************

Добре, определено скейтборда не е моето нещо. Беше като смърт на четири колелца.
Навън беше слънчево, но духаше вятър. Джънгкук силно ме държеше и побутваше напред. Смяхме се много. Даже прекалено. Наистина не си бяхме прекарвали толкова добре. Беше забавно.