Best friends or nah|Suga

|Глава 18|

-ГНТ Шуга-

Притесних се. Стана късно, а Широ не си е вкъщи. Охх, това момиче. Какво прави по това време навън още??(20:30ч.) Аз пък се тревожа повече от майка й..

Звъннах на Тае, на Мей, на Джимин.. Само той не вдигна. Идиот. Пак е направил нещо и я е разстроил. Или е твърде зает да се гушка с новото си гадже. Само да го видя..ще го смачкам.

-ГНТ Широ-

Докато се усетя слънцето беш залязло. Въпреки това с Марк ми беше приятно. Оказа се, че е искал да ме заведе на ледената пързалка. Беше декември и я бяха отворили. Няколко часа ме учеше да карам кънки и най-сетне схванах как става. После всичко ще ме боли от паданията, но на кого му пука?

-Маркк~ Омръзна ми да падам.

-Нали се научи вече?-измрънках, седейки на леда.

-Да, но вече ме мързи да карам. Твърде много време отделихме за това.

-Охх, мрънкаш като малко дете.

-Гладна съммм~

-Сега вече го правиш нарочно!

-Така е. И все пак трябва да ям.-усмихнах му се.

Той ми подаде ръка да стана и аз я приех. След като оставихме кънките се отправихме към колата му.

-Ти нямаш ли домашни?

-Трябва да те питам същото.

-Ти ме излъга и ме доведе тук.-изплезих му се.

-Да, но ти хареса.

-Както и да е. Прибирам ли се вече?

-Мне. Каза, че си гладна.

-Мога и вкъщи да си ям.

-Да, но и аз огладнях.

-Арасо. Значиии ще ядем!

-Мхм.

Влязохме в някакъв ресторант и се настанихме. След това дойде сервитьор и си поръчахме.

-Еее как ти мина деня?- попита Марк, като приключихме с яденето и се качихме в колата.

-Обикновен ден.-усмихнах се.-Сега си ме закарай вкъщи.

-Аз не знам къде живееш.

-Аааа. Карай, аз ще ти кажа.

-Ако не искаш да спиш у нас ще ми кажеш.-усмихна се широко и тръгнахме.
~~

Най-сетне се прибрах. Ама трябва да уча ;').

Въпреки всичко аз си оставих раницата на леглото и излязох на терасата. Не бях забелязала кога е станало 22:30.
Щях да се прибера в стаята ми, но забелязах Шуга.