Best friends or nah|Suga

|Глава 19|

-ГНТ Шуга-

Чакай кво? Аз нещо не мога да вдяна.. Широ да не ме целуна? Седях си, като закован и накрая се усетих, че трябва да влизам в час.

-Ааа, тъкмо се чудех къде е Мин Йонги.-гледаше ме госпожата.

-Здравейте, г-жо.-усмихнах се нелепо.

-Ти поздравяваш?-почуди се.

-Ъм?

-Цял месец не си ме отразявал, а сега ме поздравяваш?

-Чувствайте се с привилегий.

Гледах как Широ се смее през цялото време. Ужас..

-Сядай.

-А, благодаря.

Седнах до Широ и леко я ударих по рамото, за да спре да се хили.

-Каквоо?-учуди се.

-Ай млъкни.-захилих се и аз.

-Ай не.

-Идиотка.

-Ти пък си идиот.-изплези ми се.

-Нали не ме харесваше?-повдигнах едната си вежда.

-Не се прави на интересен.

-Мин Йонги! Мислех, че днес е станало чудо и наистина е! Или заспивай или просто пази тишина!-развика се госпожата.

-Сега не може. Важно е.-махнах й с ръка.

Широ тъкмо да продължи и г-жата се намеси отново.

-Двамата сте наказани след часовете!

-Добрем.-съгласихме се.

-Сега ще млъкнеш ли?-захилих се пак.

-Мне.-изплези ми се пак.

-Вън от часа ми!-изгони ни г-жата.

-Чалл!-извикахме ние и помахахме на класа с широки усмивки.

-Днес не ни е ден за училище.-каза Широ.

-Съгласен съм. Да тръгваме?-подадох й ръка.

-Не сме двойка?-погледна ме тъпо.

-Ааа значи ме целуваш просто за разнообразие?

Тя се усмихна палаво и се приближи до мен. Носовете ни бяха на сантиметър разстояние.

-Какво? Няма ли да продължиш?-засмях се.

-Н..-прекъснах ненужния диалог и я целунах.

Тя се усмихваше по време на целувката. Определено нещо става, но ще се възползвам.