I част

224 30 39
                                    

-Любов?! -изсмя се Минхо. -Какво е това хьонг? Яде ли се или се пие?
-Яде се, Минхо! Как може да отричаш по този глупав начин любовта?! -възмути се на свой ред Оню.
-Стига хьонг, любовта не съществува!
-Говориш глупости! Как тогава ще ми обясниш връзката между Темин и Кай? Или тази, която ти е под носа, между Кий и Джонг?!
-Боже Джинки, не съм предполагал, че може да си толкова наивен. Това е привличане, чисто и просто, няма как да я има твоята прослувута любов, камо ли между мъже.
-Осъзнаваш какво казваш нали?
Лидера дори не вярваше на ушите си, какво му казваше в този момент Минхо?!
-Напълно съм наясно какво казвам, но за да си сигурен предлагам сделка.
-Слушам те. -кимна Оню.
-Хващам се на бас с теб, че няма любов. -подаде палец напред.
-Хващаш се на бас с мен, че няма да се влюбиш никога, в никого. -докосна пръстите им.

~Пет дни по-късно~

Мачът щеше да започне до час. Кий и Джонг бяха навън, а Темин тренираше в сградата на SM. После щеше да се прибере при Кай, защото бе по-близо до компанията, защото имаше ключ и защото Джонгин се бе преборил с Оню и Кибум за това време, което да прекарва с гаджето си.
Въпроса бе, че апартаменъа оставаше за Минхо и Оню. А това означаваше мачове, някий друг филм от рода на Star Wars или нещо като The Ring, бира,  пуканки и чипс из целия хол..и вероятно нещо за десерт.
-Минхо! -извика Джинки, докато се обуваше. -Какво да взема от магазина?
-Обичайното хьонг! -отвърна вик от кухнята.
Лидера кимна, сам на себе си,  взе ключовете, сложи си качулката на якето и излезе. Навън вече се стъмваше, а и определено скоро щеше да завали, все пак беше есен. Вятърът се усили, стана студен и идолът бе принуден да закопчае догоре якето си, освен ако не иска да се разболее преди предстоящия след по-малко от месец comeback stage на SHINee. Доататъчна му беше травмата на крака, заради която не можа да участва пълноценно в заснемането на клипа на песента "1of1" за новия албум.
Влизайки в магазина се усмихна на момичето зад касата, което им беше и съседка,  а след това се насочи към хладилниците. Извади двулитрова кола, двулитрова бира, после отиде при "вредните храни" и взе три пакета чипс, и по още толкова пуканки и фъстъци. Защото къде е мач без бира и къде е бира без фъстъци и чипс, а пуканките за филма. Върна се на касата слагайки покупките си отгоре.
-Мъжка вечер, а?-попита момичето с усмивка маркирайки един чипс.
-Да. Как вървят изпитите Джия?
-О, благодаря, че попита Джинки хьонг! Днес правих този по математика, а излезнаха и резултатите ми по биология. Минала съм 80% от теста, би ли предал благодарности и на Минхо хьонг? Все пак благодарение на него успях на този изпит.
-Разбира се Джия, ще му ги предам. -усмихна се Оню и прибра продуктите в торбичката, която носеше. -Ще те оставям. Ще се видим из блока и запомни, че имаш ли нужда от помощ ние сме насреща.
-Благодаря хьонг! Приятно изкарване.
Той помаха за довиждане излизайки от магазинчето и веднага си сложи качулката отново.
Джия беше добро момиче, няколко години по-малка от тях, само с една от Темин. Беше им фенка още преди да се преместят в апартамента до нейния, но компанията бе решила, че е добър съсед за тях. В началото групата гледаше да влиза и излиза от кооперацията, без другите съседи да ги виждат, но няколко пъти се натъкваха на момичето. Тя ги поздравяваше, естествено по име и с уважение, покланяше се леко, а после отминаваше накъдето бе тръгнала. След време осъзнаха, че могат да се доверят поне на нея и сега бяха приятели. Често се събираха и гледаха филми заедно шестимата.
Докато размишляваше, премръзнал с червен нос, Джинки се прибра и с отварянето на вратата го лъхна уханието на какао. Разбра,  че Минхо току що е излязъл от банята и това го накара да се усмихне широко представяйки си тялото с капчици вода стичащи се по него. Прииска му се да се качи при него, но по средата на стълбите нещо го жегна и той се отказа връщайки се в хола. Седна на дивана сипвайки си бира в една от халбите, който бе купил преди няколко дни. Изпъна крака на долния рафт на масичката и набра номера на спортната програма. Мачът щеше да започне до броени минути според коментатора.
-Минхо, идваш ли? -извика достатъчно силно, че да го чуе половината кооперация. -Мача започва след малко!
-Идвам хьонг! -отвърна Минхо и се чуха боси стъпки по стълбите, а след миг някой се хвърли на дивана.-Ето ме.
Оню се усмихна и увеличи звука на телевизора, тананикайки си химна на Англия, който звучеше. После дойде първия съдийски сигнал  и в хола се чуваше само хрупането на чипс  и гласа на коментатора. Първите десетина-петнадесет бе концентритан в играта, но после се отнесе. Внезапно се беше сетил за баса, който бяха сключили преди седмица. Дали наистина Минхо си мислеше, че е толкова лесно?!
-Хьонг, видя ли това? -изведнъж обади се донгсенг. -Този си просеше жълт картон!
-Кое? Какво стана? -звучеше сякаш току що се е събудил и не знае къде е.
Минхо се обърна към него и го изгледа продължително пррди да попита:
-Джинки,добре ли си? Всичко наред ли е?
Той кимна не отмествайки поглед от екрана. Само когато е много сериозен белокосия се обръщаше към него хьонг. Значи, ако пак забележеше колко е расеян щеше да го разпита и имаше възможност Оню да се издаде за какво мисли. Затова се съсредоточи върху мача между Ливърпул и Съндърланд, започна да обсъжда различните ситуации с Минхо и остави другото на заден план. Когато първото полувреме свърши стана от дивана, изпъна си гърба и тръхна към тоалетната, която имаше нужда да посети след изпитите две халби бира. Щом се върна в хола видя донгсенг да се разтяга до дивана с гръб към него. Опита да игнорира гледката на изваяното дупе и го заобиколи сядайки отново. Минхо мигна два-три пъти учуден от студенината, с която го подмина Оню и реши да му привлече вниманието. Седна до него и сложи ръката си върху неговата, но нищо не се случи. Преплете пръстите си с неговите, но отново не получи никаква реакция. Тогава се притесни. Изключи телевизора и се разположи в скута му допирайки внимателно устните им.
Първоначално Джинки бе стреснат от действието, но се осъзна и активно се включи, обгръщайки врата на белокосия с ръце. Започналата някак плавно и нежно целувка се превърна  в нещо диво и съвсен нормално за "просто секс" връзката, която двамата имаха. Зарови пръсти в косите, усещайки ръката промъкнала се в боксерките му и изстена от допира на студената длан. Ръцете на Минхо винаги бяха студени и предизвикваха тази реакция в Оню, но странно защо в този момент го хвана срам. Никога не беше се срамувал от това, какво усеща когато е докосван, а сега имаше чувството, че дори бузите му са пламнали в червено като на тийнейджър. Малко след това Минхо сякаш се сети за първоначалната си цел и спря да прави каквото и да било, отмъквайки си преди това последен стон, галещ ушите му. Погледна хьонг в очите, влажни и потъмнели, сякаш  ще заплаче всеки момент.
-Ще ми кажеш ли какво има Джинки?-попита тихо.
-Защо спря? -вместо това отвърна Оню, гласът му звучейки по-дълбоко от когато и да било преди.
-Лий Джинки, кажи ми какво става? Какво ти е? -настоя Минхо.
Лидера взе халбата си, изпи трета чаша бира и то на екс, а след това се отпусна лягайки на дивана. Минхо все още беше седнал на краката му и си чакаше отговора.
-Виж сега, -започна чернокосия след две минути мълчание,  -нямаш право да ме подлагаш на разпит. Ако няма да ме чукаш, по-добре не казвай каквото и да било!
-Джинки...
-Шшт! -прекъсна го. -Остави ме да довърша, нямаш ли уважение към по-големите от теб?! Както казвах, не можеш да ме разпитваш. Не искам да се правиш, че ти пука за мен или чувствата ми или нещо извън нещата на групата. Така или иначе, не ти пука за нищо извъна нашата "просто секс" връзка!
-Пиян си! -констатира шокирано, и едновременно с това сериозно белокосия.
-И това ми помага да говоря открито и да кажа неща, който трезвен ме е страх дори да си помисля, знаейки че са истина. -отвърна вяло Оню. -Отивам да си лягам, ще се видим утре
Най-безцеремонно избута Минхо от себе си , стана и бавно се отправи към стаята си, на втория етаж. Едва, когато стигна, влезна в спалнията си и видя закачения плакат на SHINee на стената осъзна, че се е държал детински глупаво. Прииска му се да слезе и да се извини, но знаеше, че ще стане ощо по-зле, щеше да изглежда още по-тъпо. По-добре да изчака и на сутринта, ако Минхо повдигнше темата, щеше да се оправдае, че не помни нищо и щеше се извини, "ако" е казал нещо неуместно. Все щеше да сглоби нещо правдоподобно, някаква версия, която да притъпи чувството на вина сега тормозещо и мозъка на костите му. А най-добре щеше да е да се събуди без да помни абсолютно нищо, нали?! Заспа опитвайки се сам да изтрие от съзнанието си, следите от нелепото  си държание и така не чу трясъка на входната врата.
Четири часа по-късно, след като бе изпратил приятеля си, който бе срещнал в близкия бар, Минхо се прибра, пиян. Вечерта определено се бе оказала много по-дълга от колкото му се искаше и дори не осъзна в чия стая влиза, а именно в тази на Джинки, който вече бе изтрезнял. Бе се събудил преди два часа, за да повръща и от тогава сън не го ловеше. Замълча си, когато белокосия се съблече, разхвърляйки дрехите си из цялата стая и легна до него. Замълча, и когато около час след това Минхо, вече спящ, се обърна и го прегърна прошепвайки името му.

Tell me What to DoWhere stories live. Discover now