Tell me What to Do

II част

Две седмици по-късно, напрежението между Джинки и Минхо караше останалите от групата да се изнервят и на моменти да изпадат в паника. Никога, за всичките им години заедно, не ги бяха виждали в толкова кризисни отношения. На първия ден къщата кънтеше от крясъците им и дори изпотрощиха един от комплектите с кристални чаши. Втория и третия ден си хвърляха ядни забележки и се гледаха злобно. До тук добре, но после дойде най-страшното. От четвъртия ден нататък двамата изобщо не си говореха, не се поглеждаха и игнорираха съществуването на другия до такава степен, че спряха да правят каквото и да било.
Джонгхюн, като втори по старшинство, се чувстваше като пребито кученце, докато мениджъра му се караше отново, че за пореден път Минхо и Оню не са на репетиция. Кибум се опитваше едновременно да успокой любимия си и да не се нахвърли на господин Хан, за да го разкъса заедно с безвкусното му облекло.
Господи, тези хора имаха нужда от нов дизайнер, ако изобщо съществуваше такъв за тях!
Темин пък се опитваше да обясни в каква ситуация се намират всички, въпреки че си нямаше и понятие какво се случва. Накрая господинът се отказа да го обсъжда повече и обяви, че ще има сериозни последствия,както за петимата така и за феновете, ако някой липсва на утрешната репетиция.
Десетина минути след това Джонг все още бе потресен от думите на костюмирания господин. Беше го нарекъл: "...безотговорно същество, което не съумява да събере групата за една проклета тренировка!" Кий едва се бе сдържал да не налети и сега изпускаше парата премисляйки какво да направи с дрехите на мениджърите и всички в тази компания, защото това бе не просто сухарско облекло, а направо престъпление срещу модата. Май трябваше да ги изпрати на някое ревю или директно на "Седмицата на модата" в Париж.
Накратко в този момент семейство Ким се успокояваше взаимно, докато Темин обикаляше из залата нервно чудейки се дали да проведе този разговор или не. Днес щеше да празнува половин година с Кай и се чудеше как да го помоли да отложат. Накрая стисна здраво телефона, излезе от залата, оставяйки момчетата вътре и набра номера.
Един, втори, трети..на четвъртия сигнал за свободно ДжонгИн му вдигна.
-Хей, хьонг! -поздрави. -Чакам те вкъщи, какво има?
-Аз...Кай, мога ли да те помоля за н... -гласът на Темин се пречупи, предавайки го.
-Какво има, Мини? Всичко наред ли е? Добре ли си?
Чернокосия въздъхна и разтри слепоочието си, сега или никога!
-Да..аз съм добре, но нещата тук не са розови.
-Какво е станало? -попита гласът от другата страна.
-Брат ми и Минхо са в много странни отношения вече две седмици. В началото си крещаха, после се гледаха злобно, а сега вече нито се поглеждат, нито говорят с някой от нас. Общо взето нищо не правят. До преди малко мениджъра щеше да изяде Джонг, защото не сме всички в залата за пореден ден, от което той още е в шок. Не ми се иска да ги оставям сами точно днес, защото имам усещане, че ще стане нещо и може дори да се сбият по между си. Може ли...да отложим за друг път?! Обещавам да ти се реванширам!
-Шшшшш, дишай мили, всичко ще бъде наред, -успокои го ДжонгИн, -ще празнуваме друг път. Междувременно искаш ли да дойда, за да помогна ако се наложи да ги разтърваваме?
Темин помисли малко, но после поклати отрицателно глава и отговори:
-Недей, ако си там изобщо няма да мога да се съсредоточа върху ситуацията, а ще те зяпам, обмисляйки как да те изкарам от апартамента. Само че не се прибирай в дорма сега, носят се разни слухове и искам да знам, че си в безопасност, чу ли?
-Добре хьонг, -засмя се леко Кай, -ще си остана вкъщи до утре сутрин и тогава ще се прибера в дорма, съгласен?
-Съгласен съм. Обичам те и благодаря,.. че пожертва нашата вечер.
-И аз те обичам Тае, много..по дяволите, извинявай, батерията ми пада! Обади ми се, когато се приберете с Кибум хьонг и Джонгхюн хьонг и, ако стане нещо също. Чао!
След това се чу сигналът за прекъсната връзка и Темин сне телефона от ухото си поемайки дълбоко въздух. Как успя да се събере с такъв човек? Толкова добър, разбиращ и съпричастен,  че и много добър приятел...
Влезе при Джонг и Кий взимайки сака до малкото диванче, на което бяха седнали.
-Хайде да се прибираме аз ще карам.
-Чакай Мини, ами Кай? Това е вашата вечер и тряб...
-Спокойно умма, -усмихна се Темин, -той се съгласи да отложим и дори предложи да дойде при нас, но му отказах.
-Сигурен ли си? -попита на свой ред Джонгхюн. -Ние ще се оправим с онези двамата, все пак вече сме големи хора..
-Но!, те се държат като четири годишни.. Всичко е наред, давайте да се прибираме, защото съм сигурен, че мениджъра вече им се е обадил и имам съмнения, че блока ни е подпален от виковете.
Тримата се засмяха, макар и нервно, а чернокоското отиде към колата, защото бяха освободили шофьора си. Използвайки момента Джонг стисна ръката на Кибум и прошепна в ухото му:
-Ако те не са се избили, аз ще и убия, заради тази вечер!
Кий се подсмихна и погали с палец пръстите в ръката му.
-Значи приемаш много сериозно ролята на негов брат? -толкова реторичен въпрос..
-След като Джинки не се справя, аз ще бъда неговата опора.
С това темата беше приключена, а Тае вече ги чакаше в колата.
Докато се прибираха, всеки бе зает със собствените си мисли. Джонгхюн обимисляше как да убие Оню и Минхо, за да се мъчат повече, Кий търсеше начин да спре гаджето си да влезе в затвора за убийството на най-добрите им приятели и заедно с това се притесняваше за Темин. Поменеше, когато с Джонг празнуваха половин година заедно. Момчетата им бяха оставили апартамента за целия ден и това бе едни от най-щастливите моменти във вече близо четиригодишната им връзка. Знаеше колко са важни тези малки празници, независимо от това дали са в началото на една връзка или в дългогодишна такава. Забеляза, когато минаха покрай сградата, в която бе домът на Кай, и когато чернокосия погледна с едва забележима усмивка към етажа, на който беше. Почувства се още по-зле, когато в отражението на огледалото за обратно виждане проблясна сълза, бързо спускаща се по бузата на момчето.
Пристигнаха двадесет минути по-късно. След като Темин паркира, Джонг, вече решил как да изтезава и убие момчетата горе, почти изхвърча като коркова тапа от колата, но бе спрян от Кий тъкмо на време. Той му посочи огледалото и Джонгхюн замръзна втрещен. Темин плачеше. Лъчезарния, енергичния, вечно усмихнатия Темин сега плачеше, кокалчетата по пръстите му изпъкнали и побелели от стискането на волана. Това беше нередно, беше адски грешно, беше кошмарно. Двойката си размени погледи и излязоха тихо от колата, като Кибум се премести отпред, младежа хвърляйки се в прегръдката му. Беше направил голяма жертва, компромис, който много хора нямаше да разберат, но Кий знаеше. Затова притисна към себе си по-младия, успокоявайки го.
-Занеш, че можеш да отидеш при него. -каза му тихо.
-Не мога умма! Не искам да се избиете, докато аз съм някъде и празнувам. Тогава ще се чувствам по-виновно от колкото сега. А и не искам хьонг да си мисли, че има нещо по-важно от групата.
-И все пак има такова нещо, има човек, който е по-важен. О Темини, Джинки не е глупак и ще те разбере, както разбираше и мен, преди да се съберем с Джонг. Но решението си е твое..
-КАКВО?! -вик дошъл непосредствено близо до колата от познат глас ги накара да подскочат стреснато. -Извинявам се Джия, ей сега се качваме, много благодаря.
Кибум и Темин вече бяха излезли от колата, когато Джонгхюн затвори телефона.
-Говорих с Джия. Горе се чуват крясъци от два часа, а когато се е опитала да влезе едва е избегнала летяща чаша. -обясни той.
През това време чернокосия, изключил всякакви други възможности, отключваше входна врата на кооперацията и махна на двойката да го последва. Входа на апартамента бе на четвъртия етаж и чернокосия се качи по стълбището нямайки търпение да чака асансьор. Докато прескачаше през една-две стълби единственото, което не му мина през главата беше точно това, което видя щом влезе. Джинки, с крака увити около кръста на Минхо и нокти впити в гърба му, докато той пък с едната си ръка придържаше тялото, другата бе заровил в косите скубейки ги, извивайки главата назад, оставяйки мокри целувки, захапки и смучки по врата. И това по средата на кухнята, с разхвърляни салфетки, счупени стъкла и порцелан по пода, с маса обърната и столове, незнайно по каква причина, чак в хола и коридора.
Темин усети присъствие от двете си страни и миг по-късно Кибум бе запечтал сцената пред тях на телефона си.
-Доообреее?! -въздъхна някак въпросително Джонг. -Това е неочаквано. И изглежда...
-Мръсно? Диво? -опита да довърши Кий намигайки на половинката си.
-Красиво.. -промълви Тае между тях, карайки ги да го погледнат учудено.
Тримата поседяха така известно време, докато Оню усети, че някой наблюдава и стъпи на пода, избутвайки леко Минхо на разстояние от себе си. Погледите на двамата братя се засякоха и те се разбраха без да казват нищо. Джинки се отправи към горния етаж, а Темин изчака Кибум да се събуе и го завлече към стълбите напълно игнорирайки белокосия и двамата подминавайки Джонгхюн. Така долу останаха само той и Минхо, които и идея си нямаха какво да кажат, гневът на Джонг изпарил се, заместен от изумление.
-Е,..това е нещо ново. -каза накрая брюнета затваряйки външната врата.
-Говори ми. -отвърна Минхо минавайки с пръсти през косата си, изправяйки масата.
Двамата оправиха долния етаж и изчистиха цялата бъркотия без да кажат каквото и да било повече. На приятели от детинство и десетина думи стигат.

Добре де, така се нахъсах, че ето новата част още в девет сутринта. Не подозирах, че ще се стегна толкова,но това мотивацията е страшно нещо 😂😂😂 надявам се да не съм разочаровала никой иии приятен ден на всички 😂😘😘😘😘