The Dream

Chapter 1

Ето ме.Стоя в самолета,заедно с моята най-добра приятелка Ема и пътуваме за Лондон.Приети сме в Лондонския колеж.Това беше нашата мечта и тя се сбъдна.

1 СЕДМИЦА ПО-РАНО

Събудих се към 10 часа.Днес

излизат резултатите и ще разбера дали съм приета.Чакам този ден от колко,вече 4 седмици.Станах и извърших сутрешните си процедури.След това слязох по стълбите и влязох в кухнята при мама,която привършваше палачинките.

-Добро утро,мамо!-поздравих я.

-Добро утро,Анабел!-поздрави ме тя и ми подаде палачинките заедно с бурканче течен шоколад.

-Пристигна писмото.Сега ли ще го отвориш?-попите ме мама.

-Не,искам да го отворя заедно с Ема(моята най-добра приятелка).

Тъкмо говорех за нея и телефонът ми звънна.Беше Ема.

-Вълнуваш ли сееееее,лудетиноооо!!!

-Разбира се,че се вълнувам!Искаш ли днес след 40мин.на нашето място и да отворим писмата и да разбрем дали сме приети!

-Океее,чао и до после!

След разговора се донахраних и се качих в стаята си.Отидох пред гардероба и започнах да се чудя какво да облека.Навън не е много топло,но не е и много студено,следователно черни дънки с една бяла блуза и сивия ми суитчър.Обух белите ми Converse,измих си зъбите и вече бях готова.В джоба на суитчъра прибрах телефона,парите и взех писмото.Слязох по стълбите,казах чао на мама и излязох.Нашето място беше на една полянка.Има дървета,цветя и едно езеро,в което през лятото си взимаме бански и влизахме в него.

Както си вървях се блъснах в едно момче.Мисля,че беше колкото мен или малко по-голям.Имаше  тъмна коса,кафеви очи и.....

-Извини ме,знам че съм неустоим,но може ли да спреш да ме зяпаш?Малко ми е неудобно.-каза момчето като се усмихна самодоволно.

-И-извинявай.Не гледах къде вървя.-казах и тъкмо да тръгна и той ме хвана за ръката.

-Извинена си.-каза той и си тръгна като ме остави очудена.Осъзнах се и тръгнах.

На мястото:

След като стигнах видях Ема,която беше седнала на дървото и ме чакаше.

-Къде се губиш бе човек!Вече 10 мин те чакам.

-Съжалявам!Имах малък проблем!

-Както и да е!Хайде да ги отваряме,че нямам търпение!

Взехме писмата и тръгнахме да ги отваряме.Много се притеснявах.Изваждам го и какво да видя.Приета съм!Йеееее!

-Какво стана,Емааа!!!!

-Ана,съжалявам,но... ЩЕ ТРЯБВА ДА МЕ ТЪРПИШ И В УНИВЕРСИТЕТА!!!

След като каза това,веднага отидох и я прегърнах.Толкова се вълнувам.Най-сетне мечтата ми се сбъдна!!!

-ЛОНДОН НИЕЕ ИДВАМЕЕЕЕ!!!-Извикахме и двете.