The Dream

Chapter 23

След като изгледахме филма,Ема и Томас се запътиха към тях,а ние с Кам към неговата къща.Веднага легнахме,след като нагласих аларма.Та сега се събуждам и от нея.Изключих я и се заех с доста трудна задача-да събудя Кам.Започнах да го бутам,но не стана нищо.Най-накрая реших да го целуна и веднага се събуди.

-Ако ме събуждаше така всеки път,щях да спя доста.-каза,засмивайки се.

-Стига си говорил,а ставай,защото днес сме на лекции.-казах и се запътих към гардероба,вадейки черни дънки и една бяла тениска с малко извънземно в дясната страна.Кам пък си избра също черни дънки и бяла тениска.Тоалетите ни си съвпадаха.

-Защо се усмихваш?-попита ме Кам. Не усетих кога съм се усмихнала.

-Не,нищо.Просто се сетих за нещо.-казах и го целунах по бузката.Запътих се към банята и започнах да си мия зъбите.Малко след това се появи Кам и ме прегърна през кръста,докато си миеше зъбите също.След като бяхме готови,аз се вързах на опашка.Излязохме от къщата на Кам и се качихме в колата.Ема ми беше пратила есемес,че с Томас ще ни чакат на входа.

ПРЕД УНИВЕРСИТЕТА:

Слязохме от колата и веднага забелязах Ема.Веднага се затичах към нея и се прегърнахме,а пък Кам и Томас си направиха сложния поздрав.

-Здравейте!-чух някой да поздравява.Когато се обърнах,видях Джена.Тая курва остава да се влачи с нас цял ден.Веднага се запъти към Кам и го прегърна.Аз стоях със зяпнала уста,а Кам се чудеше кво да направи.Беше БУКВАЛНО като лепка.И не е кратка прегръдка.

-Ъм,извинявай?Не смяташ ли,че си малко нахална?-попитах я направо.С кво право идва тук и се залепва за гаджето ми.

-Че какво съм направила?Нямам ли право да прегърна мой приятел?-попита Джена,поглеждайки ме невинно.Ема и Томас стояха с отворени усти и се чудиха какво да кажат.

-А,нищо не си направила!-казах иронично.-Само се залепи като лепка за МОЕТО гадже.-казах и вече бях на пределите си.Ако не се махне,ще я ударя.

-Явно не съм желана!-каза Джена ,,тъжно'' и погледна към Кам.Явно мършата очакваше да я защити.-Чао,Ками!

-Най-накрая се махна!-казах,отдъхвайки си.-Ако не се беше махнала,щях да я ударя.

-Ана,скъпа,не че нещо,но не смяташ ли,че се държа гадно.Ти не си такава.-каза Кам.Стоях и го гледах невярващо.Нима защитава нея,а не гаджето си.

-Значи казваш,че трябва да търпя няква мърша,която ти самия каза,че ненавиждаш,да ти се натиска пред всички.Ти сам каза,че я мразиш,но явно не е така.-казах и се запътих към кабинета,в който имах час.Ема веднага тръгна с мен.

-Не мога да повярвам,че защити нея.Като я видях как му се натиска,си викам как още не си я убила.-каза Ема.

-Когато бяхме в Лос Анджелис,тя беше поканена от сестрата на Кам на обяд.Викам си,че няма какво толкова да направи,но грешах.По време на обяда започна да опипва Кам.Първия път си викам,че ми се е привидяло,но на следващите 2 не издържах и я изкарах отвън.Започна да ме обижда и да казва някакви неща от сорта ,,да съм оставила Кам,иначе съм щяла да съжалявам'',как още я обичал и да.Накрая се оказва,че и тя ще учи в същия университет и пътува с нас.Представяш ли си?!?-казах на Ема.Тя само поклати глава.Влязохме в стаята и видях Кам,който беше седнал до...чакай малко...КАКВО ЗАБОГА?!?Защо е седнал до нея?

-Знаеш ли Ема,аз си тръгвам.Ще се видим в стаята ни!-казах и излязох от кабинета.Реших първо да мина през магазина и да си взема огромно количество сладолед и няколко пакета чипс,а и най-важното-кола.

В СТАЯТА:

Най-сетна у дома.Е не напълно,ноо...Оставих торбите и се излегнах на леглото.Телефонът ми извибрира.Когато го включих,видях,че имам съобщение от непознат номер:

,,Милата,явно не можеш да приемеш това,че Кам обича мен,а не теб"

Какво има предвид?Получих и снимка,на която видях Кам и Джена да се държат за ръце и да се усмихват един на друг.ЛОЛ.Това не го очаквах.

-Няма да плача,не няма да плача.-казвах си,но заплаках.Ема влетя в стаята и без да задава никакви въпроси ме прегърна.

-Моля те,не плачи.Не си струва.Знаех си,че те използва,още от самото начало,но после пък си викам,че не мога да съдя хората,без да ги познавам.Чуй ме сега,довечера има купон.Доколкото разбрах и Кам ще е там,а това значи,че мис ,,Не съм направила нищо''ще е там.Отиваме и ще му натриеш носа.И няма да слушаш извиненията му.Никакви шансове,ясно!?-попита ме Ема,а аз само кимнах.Тя стана от леглото и отиде до гардероба.Извади две доста къси рокли-една черна и една бяла.Даде ми да я облека и след това започна да ме гримира.След 1 час туткане бяхме готови.Ема ми каза,че Томас ще ни чака долу.Слязохме и видяхме колата му.

-Съжалявам,Ана.И аз не очаквах това от Кам.Той твърдеше,че..-опита се да каже Томас,но го прекъснах,казвайки му,че не ми пука.Качихме се в колата и тръгнахме.