Bookmakers' Challenge (Състезание по писане)

4.KPetrova1

Той

-Обичам те.
Щом чух тези думи за първи път, аз имах чуството, че полетях.
Полетях към небето.
От щастие.
Само тези две думички, може да промени всичко.Някой хора, мислят че любовта е като болест.Всеки се заразява от нея в даден момент и те подтиква да правиш неща, които после ще съжаляваш.Любовта е по-ужасна и от смъртта, веднъж ми каза една жена.Но за мен любовта е най-хубавото чуство, което можеш да изпиташ през целия си живот.
Погледнах снимките на стената.
Станах от креслото и застанах пред тях.
Имаше най-различни снимки, но само една ме интересуваше.
Застанах пред снимката и я погледнах.
На снимката бях аз и той.
Той.
Единственото момче, което обичах.
Първата ми любов.Надявах се, че той ще бъде и последната ми.
Спомням си, когато се снимахме.
Бяхме пред един водопад.
Тогава празнувахме три години откакто се събрахме.Там бяхме си направили пикник.
Излежавахме се на земята и се гледахме един в друг.Разказвахме си случки, които сме преживели.
Докато той говореше, аз го гледах все едно го виждах за първи път.
Правата черна, като абанос коса, която леко закриваше дясното му око, кафяви като шоколад очи, ме гледаха игриво, усмивката му беше дяволита.Бях прокарала ръка през меката му коса.Усмивката му беше още повече широка.
Сложих пръст на устните си, щом се сещах за неговите устни.
Устните му имаха вкус на шоколад и мента.Не отделях поглед от снимката ни.
Усещах целувките му по-лицето си.
Когато плачех, той целуваше сълзите ми.Неговото докосване по кожата ми, ме успокояваше.
Искам ми се отново да го видя, докосна и да му кажа, че го обичам.
Но знаех, че никога няма да го видя.
Повече нямаше да видя игривите пламъчета в шоколадовите му очи, дяволитата усмивка или да чуя гласа му.
Спомените ми с него ме пронизваха с нож в сърцето
Докоснах снимката ни. Имах чуството, че е тук до мен в този момент.Усещах, как ме прегръщаше с силните си ръце.Исках да заплача, но не можех.Ако заплачех сега, той щеше да се натъжи.Защото нямаше да целува свяка моя сълза.
Опитвах се, но не успях.
Една след друга сълзите намокряха лицето ми.Скрих лицето си с ръце и паднах на колене.Не можех да го преживея.Просто не можех.Откакто той почина, аз не бях на себе си.Мислех за него цял ден и нощ.
-Защо ме остави?-прошепнах.
Вдигнах отново поглед към снимката.Лицето му.Само него гледах.
Малък ветрец задуха от отворения прозорец и изгаси свещта.
-Обичам те.И винаги ще те обичам.-прошепнах в тъмнината.
Останах само аз и тъмнината.